За първата любов

Първата любов е неизбежна като поледицата през зимата и горещините през лятото. Често пъти казват, че това е може би най-щастливия епизод от живота на човек. Да имаш влюбен тинейджър в къщи обаче, за повечето родители наподобява природно бедствие.

А всичко започва така мило!!!

В детската градина

Един ден вашият тригодишен сладур смело се обяснява в любов на петгодишна красавица от детската градина. Въобще не се стеснява да каже, че ще се ожени за нея. В тази възраст децата много бързо променят обекта на своята любов. Вчера му е харесвало едно момиче, днес – друго, утре – трето и така до безкрайност.

Съвет към родителите

Обърнете внимание в кого обикновено се влюбва вашият малчуган. Лесно ще разберете, какво е най-важно за него: красотата, силата, сръчността, смелостта или обратното – непослушанието и агресивността. В този период децата не се влюбват в човека, а в определени негови качества. Именно затова едно момиченце може да се «влюби» в десетина кавалери. Нали едно момченце не може да притежава всички ценни качества. Това е нормално. Не е добре да критикуваме децата за тяхната непостоянност и да се опитваме да им обясним, че любовта може да е само една. Радвайте се, че детето ви израства емоционално. За него ще е много интересно да му разкажете за своята първа любов – разбира се на достъпен език! Не се присмивайте да любовните проблеми на детето си. Може да ви се струват дреболии, но и на три години има истинска любов.

….началните класове.

Тук нещата вече драматично се променят. Децата се стесняват да проявяват открито своите чувства. Момченце, което харесва съученичката си може да я дърпа за косата. А момиченцата обикновено крият своите чувства зад насмешка и показно равнодушие.

Съвети към родителите

Преди да четете конско на сина си, че момичетата не се бият се опитайте да се ориентирате в ситуацията. По-скоро му разкажете за своя първи ухажор и какво от поведението му ви е харесвало и какво – не. В тези разговори «като с възрастен» е добре да се включи и таткото. Бащиният пример е заразителен (все още!).

Често пъти заради любовта изостава ученето. Да „вдигате лозунги” пред детето: „Сега ученето е най-важно, за любов има време!” е съвършено безсмислено Първо на чувствата трудно се става господар и на 37 години, камо ли на 7. Второ: любовта и ученето са две съвсем отделни неща – не ги смесвайте! Опитайте се да мотивирате детето, като му кажете, че когато „блесне” в час ще привлече вниманието на любимия обект към себе си.

…тинейджърите.

Влюбването в тази възраст носи масов характер и наподобява епидемия. Пика но това явление обикновено е през пролетта. Ако в класа се появят момче и момиче, които има сериозно увлечение, новината обикаля цялото училище. Реакциите ще са различни. Съучениците ще измислят нови изобретателни поводи за шеги и закачки. А почти всички момичетата тайно ще завиждат и ще мечтаят за такъв училищен роман. Не че ще го покажат. Ще гледат пренебрежително, от високо, дори ще ги осъждат. Скоро ще забележите, че влюбените двойки стават все повече и не само заради това, че вече им е време. Просто така могат да се издигнат в собствените си очи, да се почувстват по-значителни. Типично е, че избират такова момче/момиче, което ще се хареса преди всичко на приятелите и едва след това на тях самите. Истински чувства и любовни преживявания в тази възраст са рядкост.

Много въпроси започват да вълнуват тинейджърите в този период: За какво да си говорим? Какво той/тя ще си помисли за мен? Няма ли да му/й е скучно с мен? Понякога тревогите по този повод могат да са толкова големи, че буквално да блокират детето. На все пак е по-добре това да се преживее колкото се може по-рано, отколкото по-късно, когато на много ще им се наложи да прекрачват през психологическата бариера и да се избавят от излишни комплексни, нараснали до степен на сериозен проблем.

За повечето тинейджъри личните преживявания често пъти са по-важни от любовния обект. Привлича ги не само представителя на противоположния пол, а и новите, вълнуващи преживявания в отношенията с него. Те стават повод са многочасови разговори с приятели и нарастване на телефонните сметки на родителите.

Свети към родителите

Всъщност по отношение на своите любовни трепети тинейджърите стават изключително затворени и дори параноични спрямо родителите си. Да не би „не дай боже!” да им се намесят в живота. Тук желанието да се пази личния параметър избуява до неподозирани висоти. И това е нормално!

Често пъти родителите виждат в дружбата между момче и момиче само опасности . И може би затова изричат такива непростими думи като: „Любов?! Ама каква любов те гони тебе? Още сам не можеш да си …., а за любов ми приказваш! Просто забрави Сашо/Мария!”. Това е една от най-честите грешки на родителите. Защото типичното поведение на тинейджъра е да направи всичко „напук”, да се опита да докаже на родители си, че не са прави и да ги накара да съжаляват за думите си. Разбира се, мъдрите и опитни родители в повечето случаи ще се окажат прави – от тази любов след две седмици ще остане спомена за някакъв малък подарък.

Разбира се, има деца, с които родителите не срещат такива трудности – те са послушни, да оспорват забрани и през ум не им минава. Такива деца са малко и е добре, че е така! Тези деца са слаби и без воля, те не могат да отстояват себе си, да защитават своята гледна точка. Сега на родителите им е лесно с тях, но лесен ли ще им бъде живота?

Ето още 10 неща, които е добре да избягват родителите на влюбен тинейджър:

  1. Не се аргументирайте на база личния си опит или този на своите родители. „Не послушах майка си и после цял живот съжалявам!”. Добре е да знаете, че за 40 години стереотипа на женско поведение се е променил с 80%, а при мъжете – с 40%. А това означава, че „правилния” модел на поведение на бабата ще изглежда динозавърски на внучката.
  2. Дори и по ваше мнение отношенията да са нежелателни не си струва да се налагат забрани. В повечето случаи това води до обратен резултат – което се забранява автоматично става още по-желано. Тогава срещите ще са на някакво незнайно и може би рисковано място. Все пак е по-добре да са ви пред очите, нали?
  3. Не прекалявайте с критиките към любимия на сина или на дъщерята, въпреки че според тях тя/той е далеч от идеала. Както се знае – любовта е сляпа.
  4. Рисковано е любовното увлечение да стане тема №1 в семейството. Не е желателно да се формира свръхценна представа за любовта. Тя е забележителна, важна част от живота. Но е само част, а не целия живот.
  5. Топлите семейни отношения са по-ценни от всякога. Към ранен брак са склонни именно тези момичета и момчета, които нямат пълноценни отношения в своето детско-родителско семейство.
  6. Ако не споделяте вкусовете на детето си т.е. не мислите, че тя/той са най-прекрасните, красивите, умните … – запазете мнението за себе си.
  7. Не бъркайте разговора за любовта с нравоучителна тирада. Особено в състояние на любовна еуфория детето ще бъде абсолютно невъзприемчиво за поучения. Но между другото да споменете, че: писането на любовни признания по асфалта или подаряването на плюшени играчки характеризира самия човек, а не неговото отношения към любимия; че по думите и подаръците не трябва да се съди за силата на любовта; че характера е нещо постоянно и практически не подлежи на промяна и т.н. Кой знае, може би именно сега тази информация ще се окаже изключително полезна.
  8. Хвалете детето. То трябва да е уверено в себе си и тогава няма да търси самоутвърждение чрез околните и ще си търси достоен партньор.
  9. Не забравяте да поговорите за безопасния секс въпреки, че ви струва още много рано.
  10. Ако първата любов завърши с болезнена раздяла (а често се случва именно така), не бързайте да натяквате на детето си: „Аз казах ли ти!”. Точно в този момент детето ви има нужда от подкрепа, а не от критики. За да преодолее болката, объркването, загубата на вяра в любовта, самотата.

Първата любов е нещо, което трябва да се изживее. И с хубавите и с трудните моменти. Добре е тинейджъра да премине през всички етапи, за да може да затвори тази страници и да продължи напред. Ако това не се случи има риск всяка следваща любов да бъде сравнявана с идеализирана или очернена ПЪРВА и в продължение на дълги, дълги години детето ви да се пита: „Какво би било, ако…”.

Автори: Анета Жечева и Антоанета Христова