В края на учебната година – за оценките и родителите

Повечето от родителите, имащи дете в училищна възраст, неминуемо си задават въпроса:„Как да се отнасям към оценките в края на година?”, „Как да реагирам на мнението на учителите за моето дете?”, „Какво да направят, че другата година да си повиши успеха?”. Обикновено отговорите на тези въпроси се определят несъзнателно на базата на полузабравения ученически опит на самите родители. Та нали и за много възрастни фигурата на учителя остава символ на контрол и източник на тревога.

Типични неефктивни подходи за мотивиране

Добри оценки = добър родител, лоши оценки = лош родител

Някои родители много нервно възприемат оценките на детето си, като че ли оценявани самите те. Приемат, че това е оценка на тяхната успешност като родители. И за да не се повтори ситуацията и догодина прибягват до жестоки наказания – цяло лято детето да ходи на уроци, поне месец без компютри, джобните пари се намаляват наполовина и т.н.

Ясно е, че тези наказания не способстват за развитието на собствено достойнство и самоуважение у детето. Тази позиция отравя следното послание: „Само от тебе зависи дали аз ще се срамувам или не. Ти носиш отговорност за моето вътрешно състояние и преживявания”. Тогава детето е принудено да носи бремето на двойната отговорност – и за себе си и за емоционалното състояние на родителя.

Често пъти бремето става толкова голямо, че детето започва да възприема светът като опасен и враждебен. То няма да има съюзници, а само врагове – и родителите, и учителите, и съучениците (особено ако го сравняват с тях). А на война – като на война!

Първата жертва на тази война са способностите и интересът на детето към познанието.

Детето има два избора: или да започне бойни действие или веднага да се предаде. В първият случай детето се защитава с протестно хулиганско поведение, а във вторият – се приучва да се адаптира към всички възрастни под ред. Първият път е „пътят на хулигана”, а вторият – на „невротика”. Любопитното е, че във вторият вариант често пъти детето завършва с отличие и с консултация при психотерапевт. Защото то не познава собствените си способности и желания, не може да взима самостоятелни решения, често става жертва на „силните личности”.

Добри оценки = обичаш ме, лоши оценки = не ме обичаш

Друг сходен „мотивиращ” подход от страна на родителите е емоционалната манипулация от типа: „Знаеш ли колко ще те обичаме, ако станеш отличник!” или „На майка ти й си сви сърцето, когато вида оценките ти!”. Към този вид емоционален шантаж могат да се отнесат и интерпретациите на родители за училищният успех на детето като признак на неговото отношение към тях. (Ако ни обичаше нямаше да ни огорчаваш с такъв посредствен успех!). И е естествено детето да започне да се страхува и дори да мрази училището, като място, където може да стане нещо, заради което родителите да не го обичат и дори по-ужасно – да си помислят, че то не ги обича. Особено драматични могат да бъдат последиците при децата от началните класове.

Добри оценки = добро дете, лоши оценки = лошо дете

Характеристика на детския ум особено в началните гласове е, че възприема всичко буквално. И ако родителите кажат на детето си, че е глупаво – то ще им повярва. Слабите оценки се пренасят от оценка за знанията в оценка за личността на детето. А всъщност двойките в края на учебната година са по-скоро признак за безсилието на учителите, училището и родителите.

Не са редки случаите, при които използването на подобни видове „мотивация” причиняват малки и големи трагедии: сълзи, бягства от дома, конфликтни отношения в семейството, самоубийства.

Как да се насърчи детето

Често пъти на родителите им се иска да подобрят годишните оценки на детето си, но разбират, че за това вече е късно и нищо не може да направят. Затова е по-добре да се погледне бъдещето. Да оценките в бележника няма как да се променят, то може да се направи така, че през новата учебна година (за която сега на родителите не им се иска и да помислят) за детето да започне по съвсем друг начин. Като на бял лист.

Работата е в това, че в продължение на учебната година (и дори на няколко години под ред) в учителят формира определена представа за всеки ученик: за неговите способности, знания, поведение. И даже нещо от изброеното да се промени към по-добро, на учителите им е трудно да се избавят от изградените вече представи. Същото се отнася и за съучениците. И за родителите – също!

А лятото е достатъчно дълъг период, който позволява да се позабрави училищната рутина, да се позанимаваш с други неща и през септември всеки учител възприема вече познатите деца малко по-различно. Особено силно ефектът на „чистия лист” работи при прехода от начален към среден курс: учителите се сменят и те още не са си изградили твърди представи, дори и колегите им да са им разказвали някои неща.

Разбира се, за резултатно „превъплъщение” в добър или в още по-добър ученик не е достатъчно да отидеш на училище на 15 септември отпочинал – добре е да се преодолеят тези трудности, които преди са пречели. И за да стимулират тези промени, да мотивират децата си родителите могат да използват различни подходи за учебна мотивация.

За да бъде мотивацията успешна трябва да се отчитат поне три фактора:

  • Характера на детето
  • Възрастта му
  • Самооценката му

Ако родителите забележат, че детето е силно разтревожено за своите оценки, могат да опитат два подхода:

  • Да му обяснят, че с оценки ще се сблъсква още много пъти и в различни ситуации, не само в училище, но и в живота. Обаче не трябва само те изцяло да определят настроението, състоянието и представата ти за себе си. Синът или дъщерята е добре да се убедят, че родителите ги ценят независимо от училищния им успех.
  • Да окажат конкретна помощ за подготовка за училище (но не и цяло лято да решават задачи с детето) и да се опитат да разширят кръгът му интереси. Със сигурност ще се намери сфера, в която детето ще е изключително успешно. А лятото дава възможност да се поекспериментира.

Може да се стори странно на някои родители, детето да не се ругае за лошите оценки, да не се наказва или да не се попазарят с него (ако ти…аз…). „А какво – ще кажат те – по рамото ли да потупаме?”. Не! Но ако с крясъци и наказания се ставаше по-умен, то почти 95% от учениците и възрастните у нас щяха да получат Нобелова награда.

Честа критика от родителите към детето е, че не е положило достатъчно старание, за да си подобри успеха. Но старанието т.е. волята е пряко зависима от чувството за увереност. Няма ли такава увереност – и усилия от страна на детето няма да има. И то няма да учи не защото е мързеливо, а защото не вярва, че ще успее да се справи. Този модел може да се наблюдава, и когато родителите дават обещания от типа: „Повиши си успеха догодина и ще получиш компютър!” И детето може да се постарае, дори и реално да подобри успеха си. Решаващ мотив е вярата, че няма да бъде излъгано от родителите си. Но ако те не изпълнят обещаното повече такъв подход за мотивиране няма да работи.

А как да реагират родителите на добрите оценки? Да хвалят ли синът или дъщеря си за тях? Да, но не за самите оценки, а за проявеният интерес, старание и т.н. и дори не толкова да се хвали, колкото да се поддържа естественият интерес на децата да опознават светът.

Видове мотивиращи стратегии, които могат да използват родителите:

  • Да се постигне успех – подходяща е за деца с по принцип по-висок успех и за началните класове.
  • Да се постигне престиж или статус – характерна за деца със завишена самооценка и лидерски наклонности. Но ако детето има средни способности и дълбока неувереност в себе си (обикновено неосъзната) може да се стигне до бурни реакции в случай на неуспех. По полезна за учениците след 5 клас.
  • Да се избегне неуспеха – по-типична за не особено успяващите ученици. Съпътстващата тревога и страх придават негативен емоционален облик на ученето като цяло.

Когато родителите мотивират децата си е добре да отчетат и тяхната възраст.

  • В 1-ви до 3-ти клас децата свързват оценката със своята прилежност, а не с резултатът от учебната дейност. Учениците не разделят учебната дейност (т.е. старанието, усърдието и т.н.) от нейните резултати (от усвоените знания, умения и навици) и биха искали да ги оценяват цялостно. Всъщност това желание не напуска учениците до последния клас
  • След 5-ти клас учениците започват да се вълнуват както от професионалните, така и от личностните качества на преподавателя. По принцип зачитат първите и отричат вторите. Това е т.нар. проблем за „справедливостта” на учителя. И ако децата са уверени, че техните усилия няма да бъдат зачетени, то тогава усилията на родителите да мотивират за учене е много възможно да претърпят неуспех.

Има и още един параметър – времето, в което действа мотивацията.

  • Начален курс – всякакви „лекции” сега ще са напълно безсмислени При децата от тази възраст е необходимо да се стимулират непосредствено преди началото и по време на цялата учебна година. Честотата също трябва да е засилена – например на всеки две-три седмици, като е добре да се избягват шаблонните фрази.
  • 5-ти – 8-ми клас – отново не трябва да се разчита на разговор проведен 3 месеца преди началото на новата учебна година. Могат да се проведат 3-4 разговора – септември, януари и април например.
  • След 9-ти клас – може и един разговор да е достатъчен, ако се проведе на езикът и с ценностите на детето. Добре е да си припомним персийската поговорка: децата приличат повече на своето време отколкото на своите бащи.

А понякога усилията на родители да подпомогнат детето си остават без резултат и тогава е добре да се потърси професионална консултация.

Автор: Анета Жечева