Уроци по щастие

Дали можеш да се научиш да бъдеш щастлив? Има такъв курс в Харвардския университет в Америка и в един от най-консервативните колежи в Англия – колежа Уелингтън. Със сигурност първите „уроци по щастие” децата научават от мама и татко.

За съжаление, представите за щастие на родителите и децата често пъти се различават . понякога родителите смятат, че ако детето е нахранено с нещо вкусно и полезно, облечено е с подходящи за сезона дрехи и получи за рождения си ден нова играчка, ще е щастливо. Всъщност не е лесно да се определи дали детето е щастливо или – не. Като възрастни /и като българи/ ние обичайно мислим в негативните категории, т.е. кога детето е нещастно. И търсим определението за щастие чрез противопоставяне с нещастието – щом детето не е нещастно, значи е щастливо!

Дори за специалистите, да се даде определение на „щастливо дете”, е трудна задача.

За мен щастливо е детето, което:

  • знае, че го обичат (безусловно, независимо от отделните постъпки)чувства своята защитеност и възприема света, като сигурно място
  • има право на лично мнение, което да отстоява
  • усеща своята уникалност
  • получава поощрение от страна на родителите за преодоляване и справяне с непознати ситуации
  • е оценено и прието от групата връстници

Какво могат да направят родителите?

Да обичат детето

Едва ли има родител, който да каже, че не обича детето си. Съществува рискът обаче, да се попадне в клопката на „Но”-то. „Много си го обичам, но…

  • ме вбесява неговата мудност
  • искам да е по-откровен с мен
  • трябва де е по-амбициозен …и т.н. и т.н.”

Тези изказвания насочват детето ви да мисли, че някаква част от неговата личност ви дразни и не я приемате. И то ще започне да я крие. А едва ли може да има напълно щастлив човек, който постоянно крие някаква част от себе си.

Да помогнат на детето да преодолее трудностите

Често пъти родителите си поставят задачата да осигурят на детето си „безпроблемно” детство. И смятат, че това е равностойно на „щастливо” детство. Ако детето расте „под похлупак”, в бъдеще няма да му достига устойчивост в тежки жизнени ситуации. Трудната задача е да се намери златната среда между помагане и действие на принципа ”справяй се сам”. Всъщност децата обичат да постигат резултати, както и възрастните. Спомнете си най-забележими моменти от своето собствено детство. Не са ли това тези случки, в които с нещо сте се преборили: с високата череша на двора и сте я изкачили, със стеснителността си и сте поканили Мимето на среща, с приемните изпити в университета …Идеалният вариант да научим чедото си да се справя с трудностите е чрез личния ни пример – дали действаме с „рогата напред”, или отлагаме решаването на проблемите за „по късно”, или се присмиваме на собствените си страхове и опасения, или …

Да поощряват увлеченията на детето

Спомнете си кога за последен път така сте били увлечени от нещо, че не сте забелязвали нищо около се си? Малките деца умеят да го правят. Те могат така да потънат в играта, че да оглушеят за настойчивите подкани на мама да отидат при нея. С порастването се сблъскваме с все повече и повече ограничения и губим тази прекрасна способност. Трябва да се спазва режим, да се подготвят домашните и да се правят още сто досадни неща. Добре е да помним, че нашите амбиции и увлеченията на детето съвсем не са едно и също. Децата имат огромно количество нереализирана енергия. Дайте им възможност да приложат своята сила в различни области – спорт, рисуване, музика …Колкото повече възможности има детето да тества своите желания и интереси, толкова по-голяма е вероятността да намери своята любима дейност. Нека само да го направи. Нека да опита. Не му пречете и не му натрапвайте своите желания. Известно е, че човек постига най-високи резултати там, където ме у най-интересно. Често пъти работата, която носи доходи, не носи достатъчно удоволствие. Животът на възрастните често пъти е отровен от досадна и необичана работа. Някои от тях след работа се втурват да се занимават с любимото хоби. А обикновено страстта към хобито възниква тогава, когато не е направен правилен избор на професия. Уви, хобито не носи пари. За да обича работата си вашето дете, проверете неговите способности сега. И му дайте възможност да ги развива.

Да вдъхнат увереност на детето в собствените му сили

4-5 годишно дете с увлечение рисува човечета и къщи.

– Мамо, татко! Вижте!

Мама е в кухнята. Татко се навежда и със сериозно изражение разглежда драсканиците.

– Кой рисува така? Това не е къща, а нещо като кучешка колиба!

– Къща е! Къща! Красива къща!

– Няма лилави къщи! А и стените са толкова криви, че всеки момент ще паднат! Дай да ти покажа как се рисува правилно!

– Няма пък! Това си е моята къща.

Контактът с малкия художник вече е изгубен. Той ще престане да слуша, че тревата трябва да бъде зелена, слънцето – жълто. И е много вероятно да изостави въобще рисуването.

А може да има и друг сценарий.

– Мамо, татко! Вижте!

И първо мама разглежда картинката и й се възхищава, а татко наглежда яденето на печката, а след това се сменят.

– Това е невероятно красива къща! Не съм виждала друг да рисува такава. Иска ми се и на мен да порисувам. Може ли аз да направя прозореца?

Важно е детето да чуе, че се е справило, дори и да има някои доста нелепи решения. Крава на комина? Гениално! Оригинално! Чудесно! Нека детето да почувства, че е необикновено. Нека се почувства гениално. И тогава то има шанс след време да стане такова.

Със сигурност са необходими още много неща, за да бъде детето щастливо. Не знам дали може да се научиш да бъдеш щастлив. Но знам, че детето е щастливо само тогава, когато са щастливи неговите мама и татко. Затова, първо се погрижете за себе си.

Автор: Анета Жечева