Самотният родител

Обществените нагласи не се променят толкова бързо, особено по отношение на семейството. Там ценностите са по-консервативни и от английското законодателство. Само до преди десетина години, категорично се е приемало, че ако жената роди дете извън брака, е в добрия случай измамена от мъжа неудачница, а в лошия – развратница. Нека да се вслушаме в езика, който използваме: „самотен родител”, „непълно семейство”. Те издават нашето отношение – очакваме там да има самота и нещо да липсва.

Не могат да се пренебрегнат материалните и битови трудности, защото родителят сам носи отговорността и тежестта за решенията по отношение на детето. Почти винаги има недостиг на време, пари, някой, с когото да се обсъдят нещата и да получиш съвет. Тоест, от съществено значение е дали родителят е наистина „самотен” или има подкрепяща го среда – родители, близки, приятели.

На самотните майки (това е по-често срещания модел) ще им се наложи да отговарят на редица трудно въпроси. Още след първите няколко дни в детската градина, детето им ще ги попита „А аз защо нямам татко?”. Много е вероятно мъникът мъчително да изживее тази липса, да завижда на връстниците си и дори да измисли фантастични и героични истории за баща си. През кризата на пубертета, самотната майка може да се сблъска с тежки обвинения от страна на порасналото си дете. Факт е, че колкото и да е умна и талантлива майката, колкото и силно да обича детето си, никога няма да може да замени бащината фигура.

Има изследвания, които показват, че децата отгледани от един родител, имат ясна позитивна представа за това, какво трябва да бъде семейството. И какво семейство биха искали да имат – обикновената традиционна представа: майка, баща, едно или две деца. Важно е да се даде възможност на детето да види какво е да живееш в семейство с майка и баща (наблюдавайки бабите и дядовците си, например). Тогава, негов ще бъде изборът дали ще създаде семейство, или ще бъде самотен родител, като майка си. Няма да има риск да повтори модела, просто защото не познава друг.

Когато се прави изборът да си самотен родител, е добре да се помни главната характеристика на хармоничното семейство, както отбелязва известния семеен психотерапевт Вирджиния Сатир – това е климатът в семейството, непредаваемата емоционално-психологическа среда на общуване, в която всеки се чувства комфортно. Знае, че го ценят и уважават, че неговите предпочитания и вкусове се зачитат и че в трудна ситуация винаги може да получи подкрепа. Създаването на такава атмосфера е задача, която е самотният родител може да реши напълно успешно.

Автори: Анета Жечева и Антоанета Христова