Празнични семейни войни

Новогодишните празници са време за среща с близките, традиционно преяждане и …семейни кавги. Защо се караме по време на празници? Можем ли да посрещнем празниците без взрив от разрушителни емоции?

В края на годината като че ли всичко излиза от привичните рамки – разпада се обичайното разписание на деня, нарушават се диетите, не е ясно кога почиваме, кога сме заети с домашните задължение и дори кога работим. И често нещата, на които преди не обръщаме много внимание или оставяме като проблем „за по-късно” сега имат време да се развихрят.

Всъщност подготовката за скандалите започва още преди празниците.

Празнично пазаруване

В бутаницата по магазините за покупка на подаръци и храна повечето от жените не само не се уморяват, но и получават удоволствие. Мъжете не споделят тази страст. Резултатът е плачевен: зад жизнерадостно бърборещата жена се влачи нейният мрачен спътник. Лошо му е, мълчаливо или на глас проклина всичко на света и мечтае на секундата да се пренесе в къщи на дивана. Напрежението нараства. Заражда се конфликт…Хубаво е да си напомняме, че мъжките и женските удоволствие са различни и да се съобразим са това. А ако получим не точно този подарък, който сме очаквали да не превръщаме това в шекспирова драма.

Служебните банкети

Неформална обстановка, повечко алкохол и леки флиртове с колеги. Нормално е на тях да се чувстваме по-свободно и разкрепостено. Обаче рискът от изневери нараства в пъти. Какъв по-подходящ повод за семеен скандал ако половинката се прибере в малките часове ухаеща на чужд парфюм и с обяснения, които никой със здрав разум не би приел.

Как се празнува

Тази тема са конфликти възниква по-често при младите семейства. Ако моделите на празнуване са коренно различни всеки от двойката може да остане с излъгани очаквания. В неговото семейство посрещането на Нова година винаги означава богата маса, повече от обичайните чашки алкохол, шум, сръдни и помирения. Нея са я научили, че това е времето за коледни концерти, празнуване на площада, мир и любов с близките. И ако някой от двата модела надделее (а не се договорят за свой) изкушението да обвиниш другия, че ти е съсипал празника е голямо. Конфликтите възникват тогава, когато настояваме за нещо, което е важно за нас и си мислим, че ТРЯБВА да е важно и за другия. Пренасяме личните си ценности над другия човек, България, Европа и света въобще. И ако той не ги зачита значи е упорито магаре и глупак. Едва ли семейната хармония ще вирее при такива отношения. Когато семейните конфликти наберат инерция започва едно своеобразно броене на точки и съпрузите започват да се замислят над такива неща като „справедливост”, „чувство за дълг”, „заслужена благодарност” и т.н. Мисля, че знаете как става. „Колко пъти аз трябва да напомням да ходим при близките? Нека поне един път и той да се сети за това!”, „Нямам никакво намерение да й купувам поредния чифт обувки – и без това в шкафа вече няма място, а в замяна чувам само претенции и мрънкане!”. Продължава се с преглед на прегрешенията през последната една, две…десет години (с категорична победа в доводите на жената). От тук до „Войната на семейство Роуз” е само една крачка.

Финал, а не начало

В не малко случаи празничните конфликти са грандиозния финал на натрупаното раздразнение, обиди, неудовлетворени потребности от любов и уважение през цялата година. Това, че съпругата и трябва повечко време да се приготви за работа, може да не кой знае какъв проблем за съпруга през делниците. Но ако заради нея се закъснее за празничния обяд при „мама” е много вероятно нервите на мъжа да не издържат. „Добра” почва за скандали е ако и преди това са прескачали искри към свекървата или тъщата. Опасното в тези ситуации е да не започнем да обобщаваме. „Той винаги слага майка си на първо място!”, „Тя никога не се съобразява с мен!”. Сериозните конфликти, които могат да застрашат връзката вече назряват. Едва ли обаче празниците са точното време да си изясняваме отношенията и кой командва в къщи.

В много случай причина за конфликтите са и неизяснените семейни правила. Например кой ще се грижи за децата. Ако през останалите дни от годината, жената е поела по-голяма част от тези отговорности може да очаква поне през празниците да си почине. А мъжът въобще да не е информиран за това и да не е договорено. Разменят се реплики от рода на: „Кажи на дъщеря си …” и „Поне днес можеше ти да …”, когато под влияние на празничната еуфория в детето се вселят Атила, Наполеон и Гарфийлд едновременно.

Ако не беше ти ние щяхме да сме страхотна двойка

Като правило всеки от съпрузите е твърдо убеден, че неговият принос за конфликта е минимален, а целия скандал става изключително по вина на другия. Но да се докаже това едва ли е възможно. Друго би било, ако можете да заснемете поредната кавга с камера. Със сигурност, ще се намерят няколко верни приятели или приятелки, с които после поне 10 пъти да изгледате кадър по кадър драмата и да получите от тях категорична подкрепа на позицията ви. А и ще им доставите искрена радост да докажете с научни факти предположението им, че вашата съпруга или съпруг е истинско чудовище. Най-малкото защото не ги харесва. Проблемът е в това, че по време на скандал в нашите глави започват да действат някакви дефектни видеокамери, които под стрес напълно излизат от строя: фокусират разни дребни неща, приближават, затъмняват и дори халюцинират. И ужасното е, че този филм ще гледаме до края на живота си. И ще реагираме не на това, което наистина се е случило, а на този фалшив филм. Ако съберем сили и здрав разум е добре да направим „инвентаризация” на добрите моменти в нашия съвместен живот и на чувствата, които ни свързват.

Автор: Анета Жечева