Не забравяме случайно

Всички хора забравят или губят от време на време разни неща. Повтаря се една и съща сцена: излизаме забързано от вкъщи, качваме се в колата, стигаме до първия светофар и се налага панически да звъним на домашните, защото сме забравили включен котлона.

Разсеяността и забравянето могат да бъдат забавни, ако не водеха след себе си толкова проблеми. Без самолетните билети отпускът ще се провали. Загубените ключове могат да струват доста нерви на всички в семейството. На първи поглед това поведение може да се обясни просто с неорганизираност. Близките, приятелите и колегите често пъти упрекват такъв човек в равнодушно отношение към изискванията на реалния живот и обикновено не им се доверяват да свършат важни неща. Ако се вгледаме по-дълбоко обаче, може да се окаже, че от такова „разсеяно” поведение имат полза всички: на блажено забравящия му се спестяват куп отговорности, а отговорния тихичко завзема властта. И колкото и скандали да има между двамата заради забравянето модела се повтаря.

Често забравяме или губим вещи в стресови ситуации или когато сме толкова погълнати от нещо, че всичко останало ни се губи.

Под стрес да изискваме от себе си да сме много паметливи не е много разумно. Тръгваме на почивка, стигаме до хотела, отваряме куфарите и – хавлията я няма, пижамата също, но неясно защо най-отгоре се „мъдри“… снимката на свекървата. При отпътуване това се повтаря. Оставяме в хотела четки за зъби, книги, телефони. Ако един от семейството отговаря за багажа, ще му дойде в повече да проследи дали всеки е взел всичко. Особено след като се е отдал на мързелуване и силно снижена умствена дейност в последните дни. Проблеми могат да възникнат и ако отговорността е споделена, но не е ясно кой какво прибира. И следват обяснения: „Нали ти щеше да…“ Това е добра рецепта да завършим отпуска със скандал.

Съвсем друга е ситуацията в онези случаи, при които мъжете забравят важните неща (поне според мнението на жените) – годишнината от сватбата, да подарят цветя на 8-ми март или да честитят рождения ден на тъщата (по възможност без подсказване). Всъщност мозъкът на жените и на мъжете организира спомените по различен начин. Жените запомнят по-детайлно това, което е предизвикало взрив от емоции, а мъжете това, което се ръководи от логиката. А каква логика може да има в датата на първата целувка или рождения ден на тъщата. Изследванията показват, че спомените на мъжете са като права линия, а при жените като спирала. С това може да се обясни особения начин, по който водят споровете жените. Един малък гаф, по мнението на мъжете, като закъсняване след работа без предупреждение, може да предизвика при жените цяла верижна реакция и да отключи процеса на спомняне на всички предишни обиди и провинения. За мъжете изглежда абсолютно нелогична връзката между днешното закъсняване за вечеря и това, че е забравил годишнината от сватбата преди три години. Трябва да отчетем и че за празнуването на Свети Валентин например с дни наред се дискутира в женските компании – обсъжда се менюто, правят се планове, пишат се сценарии. И повечето жени са искрено убедени, че и при мъжете е същото. И после се разочароват. Съвсем друго е ако ставаше въпрос за световното по футбол. Ето това мъжете няма да забравят и дълго ще обсъждат..

Забравените неща могат да бъдат и послания за нещо несъзнавано.

В някои случаи забравената вещ може да се разглежда като симптом на някакъв наш скрит вътрешен конфликт или проблем. Да вземем като пример забравените самолетни билети. Или ако „случайно“ забравим важни документи преди трудна среща, или детето „случайно“ забрави да ни каже за родителската среща. Това може да е сигнал, че просто не ни се ходи там по една или друга причина, но не си признаваме. Ако можем, е добре да не обвиняваме много близкия си човек, който има склонност да губи неща. Но не бива и да сме прекалено снизходителни към него. По такъв начин той може да ни дава сигнали, че се чувства объркан, некомфортно в дадена ситуации, самотен. С караници и натякване колко е разсеян и неорганизиран няма да можем да отговорим адекватно на сигналите SOS, които ни изпраща. По-добре да реагираме не на симптома, а на причината.

А ако не ни се психологизира много нека не забравяме, че в забравянето има много хубави неща.

Автор: Анета Жечева