Когато в къщи е тихо – нещо не е на ред?

Смятате ли, че на истинската любов не са нужни думи?. Всъщност е вярно точно обратното! Да се научат съпрузите да разговарят е също толкова важно, както и да се наслаждават на секса. Дори и след най-приказните нощи настъпва утрото, и ако ставайки от леглото нямате за какво да си размените няколко изречения, то прогнозата за дълго семейно щастие е доста съмнителна.

Не се заблуждавайте – мълчанието ГОВОРИ! То е общуване по друг начин. Българският език ни подсказва нюансите на мълчанието. Едно е да замълчиш, друго – да премълчиш и съвсем различно да мълчиш.

Да замълчим понякога е ценно:

  • Така истински можем да чуем какво казва другия
  • Така можем да се потопим в хармонията помежду ни без да става необходимо да запълваме тишината с думи
  • Така можем да усетим емоциите на другия и да ги преживеем заедно с него.

Мълчанието обаче крие рискове.Защо се мълчи в семейството?

Защото е опасно да си говорим

Често пъти съпрузите мълчат с идеята, че така могат да съхранят брака си. Защото ако проговорят ще избухнат скандали или тайните ще излязат наяве. На кого обаче е нужно вашето мълчание? На вас самите – не! Понякога наистина е добре да си замълчиш. Но при семейни проблеми натрупали се до конфликт – едва ли. Мълчанието, както казват е злато, но не е и в този случай.

Ако мълчите Вашата неудовлетвореност и раздразнителност няма да изчезнат просто така. Зрънцето премълчана обида, гняв или тъга ще нараснат до небето. Недоизказаността е причина за много от проблемите в брака. Тя се натрупва и в един прекрасен момент човек просто се „взривява”. И в този момент казва думи, които обикновено не би казал. А и често пъти натрупаното недоволство се излива върху съвсем незаслужил човек.

Не забравяйте, че никой освен вас не може да реши вашите проблеми! Понякога дори само, когато се каже какво не Ви устройва може да се промени ситуацията. Иначе ще си „докарате” главоболия или дори депресия. А те въобще не ви трябват. Главното е – да се говори! Дори и с риск резултатът да не такъв, какъвто желаем.

Не трябва да забравяме, че…

При жени и мъжете е различно

Разговорите са нужни на жените като въздуха. Американските психолози са намерили за това съвсем научни обяснения:

  • Биологични – оказва се, че при жените областта в мозъка, която контролира речта, е с 20% по-голяма отколкото при мъжете.
  • Антропологични – още в първобитните общества, когато мъжете са ходили на лов и е трябвало да пазят тишина, жените цял ден се прекарвали в колективни грижи за деца и бита и …са си говорили. И сега 60% от семейните разговори са по инициатива на жените.

Понякога мълчанието на мъжа съвсем не е сигнал за опасност. Когато попаднат в затруднена ситуация, в повечето случаи мъжете не са склонни да потърсят помощ, а имат нужда тихично да поразсъждават за нея. И да намерят решение. За съжалие не всички жени отчитат тази склонност на мъжете и започват да мъчат себе си и мъжа си с въпроси: «Направих ли нещо, не както трябва?», «Обидих ли те с нещо?», «Друга ли има?»…Такива разговори само ще допринесат за обтягане на отношенията, вместо с тактично замълчаване да се запази мъжката гордост.

Когато детето не желае да говори

Има и такива случаи. Не че не може – просто детето отказва да говори. Обикновено това съвсем не е от прекалена срамежливост и стеснителност. Точно обратното. Като правило тези деца имат доста силен характер. Те са с желязна воля и магарешки инат. Помислете сами – колко недетска издръжливост трябва да притежаваш, така че при никакви обстоятелства да не проговориш! Тях ги молят, уговарят, предлагат им щедри подаръци, заплашват с жестоки наказания, дори ги бият! Но резултатът е нулев.

При това те всичко отлично чуват и разбират. Те много внимателно – дори по-внимателно от възрастните – следят за ставащото наоколо. Но това не е напрегнатото взиране на недочуващия човек, а преценяващия поглед на стратега и тактика, който умее да манипулира хората. На езика на психологията такова поведение може да се обясни със „скрито желание за лидерство”. Разбира се, има и случаи, когато упоритото мълчание е резултат не стремеж към доминиране, а на уязвена гордост или срам.

Ще те накажа с мълчание

Играта на „мълчанка” е доста типична и в ситуации, когато се е разбрало за изневярата на един от съпрузите и при тинейджърите, които искат да си извоюват ново положение в семейството. „Мълчанката” е инструмент за шантаж в семейството, а не изход. Да си замълчиш е нещо различно от „мълчанката”. Да си замълчиш може там, където може да се стърпиш, където няма нужда от разяснения на нещо. Ако нещо не много важно не ви устройва – да си премълчиш е вариант използван от мъдрите, разсъдливи и тактични хора! Да си „играят на мълчание” обаче, използват избухливите, потайни, лукави хора, но не и хитрите! Да мълчиш, и да мълчиш, и да мълчиш е проява на пасивна агресия. С мълчанието наказваш другите, а те дори може да не знаят за какво! И затова не им хрумва какво да направят. Мълчанието понякога е много ефективен начин да наложиш своето и да накараш другите да се почувстват глупави и виновни.

Защото няма какво да си кажем

В началото на брака партньорите имат много теми за разговор, съвместни впечатления, правене на планове. Но постепенно интересите се стесняват. При жените след раждането най-важната и емоционално наситена тема стават децата. И ако се посветят само на децата след 16-тата година от брака настъпва колосален проблем в общуването в двойката. Децата започват да имат свой живот. Главната тема за разговор между съпрузите вече не е така актуална. На пръв поглед изглежда, че все още младите хора ги очаква прекрасен период на спокойни и зрели отношения. Но реалността се оказва по-различна. Тепърва предстои да открият как и за какво да си говорят помежду си, така че да избегнат скуката.

Когато думите са излишни

Тук не става дума за тези двойки, при които има строга йерархия, един държи властта и взима решенията в къщи. Няма разговори, а заповеди. Другият партньор по една или друга причина се е примирил – не му достигат силите да се бори, а и е удобно да не носиш отговорност. В много семейства има неписани закони кой пред кого и за какво да мълчи: млади пред стари, че детето е осиновено и т.н.

Приятното изключение при мълчанието са влюбените. Думите са заменени с поглед, усмивка, прегръдка И това е напълно достатъчно!

Автори: Анета Жечева, Антоанета Христова