Клопките пред увереността
„Увереността в себе си е в основата на увереността в другите”
Франсоа Ларош Фуко
Силни думи. Но как тези послания (като че ли верни) ще помогнат на тези, които:
- изпитват усещането, че земята пропада под краката им, когато им се налага да влизат в контакт с непознати,
- отивайки на купон предварително си знаят, че цялата нощ ще стоят в ъгъла и никой няма да им обърне внимание,
- изпитват ужас да сменят работата си, въпреки че отдавна е време,
- подминават обиди и се поддават на манипулации, защото не могат да отстояват своите интереси,
- предпочитат да правят всичко сами, само и само да не потърсят помощ,
- никога не са сигурни, че това което правят го правят добре.
Опитвайки се да следваш съветите и не постигайки промяна може още повече да си кажеш: „Нищо не става от мен!”. А с това едва ли си помагаш да станеш по уверен и сигурен в себе си.
Освен всичко друго неувереността има тенденцията да се засилва с времето. Веднъж възникнала тя намалява шансовете за успех в редица ситуации. Неуспехът на свой ред засилва страха от провал и „издърпва” след себе си мисли от рода на „Няма да се справя с това!”, „Отново нищо няма да се получи!”. Неувереността започва да расте като снежна топка, поведението на несигурност се автоматизира и се повтаря отново и отново.
Понякога в желанието си да прикрием своята неувереност си поставя маската на уверения човек. Главата изправена. Усмивката – широка. Стойката като на натовски генерал на парада за 4 юли. Актьорско изпълнение достойно за Оскар. Но …вътре в нас остава чувството, че нещо не е наред, че не сме истински, че мамим.
Можем да тръгнем поне по четири пътя:
- Защитните механизми на нашата психика могат да ни изиграят лоша шега – да започнем да обезценяваме значението на увереността. Да сложим равенство между нея и неадекватно високата самооценка. Да си кажем: „По-добре да съм какъвто съм сега, отколкото да си мисля, че съм комбинация от Айнщайн, Леонардо и холивудски идол взети накуп!”. И да се отрича, че има степени между неувереността и самозаблудата в собственото съвършенство.
- Да почнем да търсим виновни. Особено подходящи са родители. Мама и татко непрекъснато са ни критикували, вечно са били недоволни, едно „браво” не са казали. И много е вероятно това да е било именно така. Да им търсим сметка като възрастни едва ли ще промени нашето минало. А и има риск да заемем примиренческа позиция – детството е било травмиращо и в настоящето нищо не може да се направи. Което въобще не е вярно.
- Можем със собствени сили да се опитаме да променим отношението към себе си. Да започнем да забелязваме силните си страни, да разчитаме повече на своите знания и умения. Да се харесваме повече, а не само с нищожните 20-30 %. И е много вероятно след месеци или години усилена работа върху себе си (съпътствана с успехи и пропадания) да постигнем желаната увереност.
- Или да се включите в тренинг за личностно развитие. Там ще можете по-ясно да видите клопките пред своята увереност и начините да ги избегнете, ще чуете различни техники, които ще ви помогнат да сте по-сигурни в себе си, ще тренирате нови модели на поведение, които ще ви дадат усещането, че бариерите, които сте си поставили са преодолими. И освен това ще се позабавлявате
Не чакайте вълшебник, който да ви подари чувството на увереност, опаковано в красива хартия. Направете нещо сами за себе си.
Автор: Анета Жечева