Дългият път към…гърнето

Повдигнахте ли вежди въпросително и леко пренебрежително след като прочетохте заглавието? За какво толкова има да се говори по тази тема? При вас се получи просто ей така, между другото. Представете си обаче, че вашето съкровище става на 2, 3 ..години и пътят до гърнето още не е изминат? Как бихте се почувствали, ако не получавате и не получавате това първо доказателство, че се справяте с възпитанието на мъника. Да не говорим за осъдителните погледи на свекърви и други близки роднини. И „дискретните” подмятания, че „по наше време нямаше памперси и всичко беше наред!”. Има ли място за притеснения, ако тръгването по Пътя се е поотложило?

Пътят към гърнето може да е съпроводен със сълзи, детски вопли, труд и разочарования, НО само ако сте се отправили по този път прекалено рано.

Какви са признаците, по които да разберем, че е време да въведем детето в „тоалетната наука”?

• Установен е сравнително постоянен режим на дефекация т.е. налага се да сменяте памперса горе-долу по едно и също време
• Същият този памперс може да остане сух час и половина – два
• Частите на тялото и названията на дрехите са понятни за детето
• Когато кажете „А, пак ли се напишка (наака)!” детето ви гледа с разбиране
• Интересно става обличането и събличането на дрехи, дори това да ви докарва до истерия
• Детето настойчиво (често пъти и шумно) изисква от вас да му смените мокрия памперс
• Подражава ви
• Проявява своята независимост с помощта на думата „не”

И накрая, най-достоверния признак: детето може по някакъв начин – дума, жест, звук – да предаде на родителите си думата „искам”.

И така, всички предварителни условия са налице. Има и желание. Купуваме гърне и започваме.

Но кога? По възможност не само в неделите или когато очакваме официалната визита на бабите. Най-подходящо време е лятото. По-малко дрехи има за сваляне, а и количеството на нещата за пране при неуспех е по-малко. Да и съхнат доста по-бързо.

Формата на гърнето, неговият цвят и украшения (мелодия, нарисувани очи, стърчащи уши и т.н.) няма никакво значение. Важното е гърнето да не възприема като играчка, а като предмет със съвсем друго предназначение. В този смисъл не е подходящо да се поощряват игрите с гърнето. „Това е стол и на него седим. А това е гърне и на него пишкаме, акаме.”. Важното е гърнето да е удобно.

Запознаваме се с гърнето. Добре е да го предложим когато вероятността от нуждата му е най-голяма – след сън, след ядене.

В случай на успех хвалим, но не прекалено, за да не ни усетят колко е важно за нас. И неочакваме от тук нататък да спестяваме парите за памперси. В случай на неуспех с всички сили се опитваме да не огорчим, а ако се огорчим – старателно го прикриваме.

И тук следва една тънкост. Децата имат съвършено различно от нас отношение към своите екскременти. Работата е там, че те ги възприемат като част от себе си. Бъдете внимателни когато изсипвате гърнето (особено първият път), защото хлапето може да се разстрои от това, че вие с лека ръка се отървавате от резултата на неговия продължителен „психологически” труд. Тук могат да ни помогнат измислени истории за живота и пътешествията на „акитата”. Разкажете приказка за техния път по тръбите, плаване в канализацията и т.н. възможно е малко да ви смути легализацията на тази тема, но вашето дете ще порасне и ще разбере, че такива интимни неща не е прието да се обсъждат.

Постепенно организираме срещите с гърнето не само когато е „време”, но и когато „трябва”. Например преди разходка.

Някои амбициозни родители успяват да постигнат резултати с 9, 8 дори и със седеммесечните си деца след като ги стимулират със звуци от рода на „пиш-пиш” и други подобни. В това няма нищо удивително. С многократно пиш-пишкане можем да изградим рефлекс у детето. Но именно този рефлекс въобще няма да ни свърши работа. Защо? Защото сме изградили връзка между звуците „пиш-пиш” и гърнето, а не между усещането, че има нещо за изхвърляне в тялото и гърнето. Отмъщението за ранните успехи идва обикновено след втората година на детето. И съвсем „неочаквано” отново трябва да тичаме за памперси.

В някои случаи загрижените родители се опитват активно да повлияят на естествените процеси. Възможните въздействия могат да включват и елементи на насилие – заставяне да седи на гърнето, наказания и т.н. в резултата – истерия, сълзи, антипатия на детето към процеса като цяло и към гърнето и роднините в частност. А след години посещения при лекари и психолози заради хроничен запек, нощни напикавания, хранителни разстройства, проблеми в сексуалната сфера и личностови разстройства.

От тук и най-важното правило: ако не се получава – изчакайте! Отложете темата за след 1-2 месеца и се върнете към верните и познати на цялото семейство памперси. Не си струва да тормозите напразно своята и детската психика. Пътят до гърнето ще бъде изминат …когато му дойде времето.

Автор: Анета Жечева