Безгрижно детство!? Че кога?

Тя е на 11 години и пътува с рейса към поредния урок. Слуша МР3-ката си, похапва си шоколад, прелиства жълто списание и едновременно с всичко това търси нещо в чантата. Седи, слуша, яде, чете, рови – прави поне 5 неща едновременно. Освен това майка й иска да стане „нещо по-арт”, баща й – адвокат, баба й – счетоводител. Ходи на испански (английски и немски учат в училище), съботно-неделни уроци по математика и литература, тенис, пиано, драматична школа за деца …

А всъщност:

  • „Тя” може да иска да стане фризьорка. И в бележника да има предимно 4-ки и няколко с мъка изкарани 5-ци
  • И се е скарала с най-добрата си приятелка
  • И си мисли, че изглежда ужасно
  • И е уверена, че никое момче няма да я погледне
  • А класическа музика просто ненавижда
  • И времето да е лошо
  • И просто е стресирана. По детски. Но сериозно.

И „неочаквано” се появяват капризи, лош апетит, кошмари, дори нощно напикаване, цяла торба страхове, стомашни проблеми, негативизъм, протестно и агресивно поведение и още какво ли не.

Да забравиш за миг за времето и пространството е вродена способност у децата. Но от всякъде ни заливат с „По-бързо, по-силно, по-високо”. Дори и в първи клас се смята за норма този който първи реши задачата да получи отлична оценка. Хвалят този, който е най-бърз. И завихрените от това цунами родители още повече нагнетяват атмосферата и увеличават темпото. Дъга? После ще я гледаш, сега няма време! Какво, калинка !? Да вървим, нямаме време! Искаш да си поиграеш? Може, след 54 минути и 25 секунди. Сега отиваме на английски, китара, карате …И не си даваме сметка, че сме зомбирани от разни чужди стереотипи „Така трябва…всички правят така…”. Когато и Вас ви навестят такива мантри по отношение на детето Ви се замислете за момент – на кого му трябва и защо? И ако можете да дадете поне два разумни отговора – добре! Но ако не можете?

Понякога, като че ли, се отнасям към живота на детето си като към количка от супермаркет. Товарим я с какво ли не. Поставяме и още, и още, и още…До отказ! Докато не се преобърне и от най-малката неравност по пътя. А идеята за безгрижното детство остава затрупана там някъде долу. Всъщност какво безгрижно детство? На нашите майки и бащи – о, да! Нашето собствено – може би?! Но на собствените ни деца? Думата „стрес” започнахме да употребяваме толкова често, че понятието за извънредно нервно и емоционално напрежение стана за нас нещо обичайно, ежедневно. Стресът живее в нашите домове като котка или като стайно цвете.

А сега наближава Коледа. Има ли по-подходящо време от годината да се замислим с какво и колко можем да „разтоварим количките”? И освен това, можем да научим детето си на няколко прости упражнения за сваляне на стреса („откраднахме ги” за Вас от швейцарския педагог В. Мерц).

Упражнение първо – прави само по едно нещо

Повярвайте, хич не е лесно. Например, „просто да слушаш”. Обърнете внимание на детето на това, което възприема с ушите. От близо, от далеч, силно, тихичко. Ефекта е поразителен: в стаята някъде тик-така часовник, в другата стая потропват по масата, от улицата се чува поскръцването на клоните, преминава самолет – колко много неща се случват, които преди не сме забелязвали.

Упражнение второ – спри се

Деветгодишният Ви син трябва да си подреди стаята. На средата на пода се въргалят купчина играчки, навсякъде са разхвърляни комикси и дрехи. Той е объркан и не знае с какво да започне. И понякога детето намира инстинктивно решение – просто сяда на пода, оглежда внимателно целия този хаос и прави едно дълбоко и спокойно вдишване. Така синът ви си връща спокойствието и силите и със съвсем друго настроение започва да подрежда.

Упражнение трето – не се разсейвай

Момиченцето ви слага куклата си да си легне. Облича я в пижамка, изтръсква одеалцето, разказва й приказка. Момченцето Ви подрежда в кутия цветните си моливи. Отново и отново. По цвят. По дължина. От време на време изважда някой и го подостря. И двете деца спокойно се занимават с нещата си. И ако сега им кажем: „По-късно ще си довършиш!” или „Дай да ти помогна, за да стане по-бързо” или „Какво всъщност правиш?” – ние ще нахлуем в техния свят с елегантността на слон в стъкларски магазин. А децата ни имат нужда да усещат, че се отнасяме сериозно към техните действие. Така че, да седнем и ние на пода и просто да погледаме.

Упражнение четвърто – дишай правилно

Накъсаното, повърхностно дишане носи неприятно усещане. Тренирайки спокойното и дълбоко дишане децата се учат да преодоляват страховете и стреса. Нека детето да постави ръката си на корема, напълно спокойно. Да понаблюдава как корема бавно се повдига и спуска. Понякога ръката се движи по-бързо, понякога – по-бавно. Дишането отразява нашето настроение. Когато сме напрегнати дишането се учестява. И обратното – когато започнем да дишаме дълбоко и настроението ни се подобрява.

И още три прости неща:

  • Да отделим малко време и да поговорим с детето си. Много е вероятно, ако няма кой да го изслуша, то да си измисли верен приятел, който винаги ще е на негово разположение, няма да се кара, че го занимава с глупости и винаги ще разбира проблемите му. Като Карлсон. И в това няма нищо лошо до този момент, в който тази измислена фигура не се пренесе в реалния живот. Тогава ще иска да се постави чиния и за Карлсон, и ще отворя прозореца и при – 10 градуса, за да може да влезе в стаята. Вие изберете кой вариант е по-добър – вие или Карлсон (не че имаме нещо лично против него)
  • Да поиграем заедно (повече обяснения не са необходими, нали?)
  • Да се посмеем. По-добре във вашия дом да звучат вашите смехове, а не записаните изкуствени „бурни аплодисменти” от телевизора

И когато „разтоварим пакетите” – нашите и на детето – ще ни остане време за една

ПРЕКРАСНА
ПРИКАЗНА
И ИЗПЪЛНЕНА С ОБИЧ
КОЛЕДА!

Автор: Анета Жечева