Активно или хиперактивно е детето ми?

Списание ЗДРАВЕ

Съгласете се, че прекалено спокойните, тихи и послушни деца плашат. Веднага започваш да си питаш: “Какво не е на ред?”. Но нормално ли е детето по 24 часа да тормози своите зашеметени родители? И къде е границата между нормата и патологията?

Ако детето е активно – това е добре! Това означава на първо място, че е здраво (ако е болно няма да скача по дивана); на второ място, че има на свое разположение напълно адекватни родители, които не го “давят” с прекомерни изисквания, етикети и други вредни за детската психика неща. Но ако бяга и скача, чупи и подрежда, разхвърля и събира, руши и строи, а също така се бие, хапе, танцува, пее, вика – и всичко това почти едновременно? Само когато си майка на такова съкровище разбираш приказката: “Много е добро детето – когато спи!”

Но ако това е нормално защо психолози, невролози и други –този в един глас казват, че има патология? Оказва се, че между простата активност и натрапчивата превъзбудимост има огромна разлика.

Прост тест за активното дете:

• През по-голяма част от деня не стои на едно място, предпочита подвижните игри пред пасивните /пъзели, конструктори/, но ако те го заинтригуват – може и книжка да почете заедно с мама и пъзел да нареди
• Говори много и бързо, задава безкрайни въпроси
• За него нарушенията на съня и разстройствата на стомаха са по-скоро изключения
• Не е активно на всякъде. Например: тревожно и не заставащо на едно място в къщи, в парка, но на гости и пред непознати хора е спокойно
• Не е агресивно. Т.е. случайно или в хода на разгорещен спор може и да нападне, но само рядко провокира скандали.

Хиперактивнотото дете:

• Намира се в постоянно движение и просто не може да се контролира т.е. дори и да е уморено, продължава да се движи, а ако силите му се изчерпят – плаче и изпада в истерия.
• Бързо и много говори, “гълта” думи, прекъсва, недоизслушва. Задава милион въпроси, но рядко изслушва отговорите.
• Невъзможно е да го сложиш да спи, а ако спи то е с прекъсвания и неспокойно. Често има стомашни разстройства. Често има алергии.
• Детето и неуправляемо, при това въобще не реагира на забрани и ограничения. При всички условия (в къщи, в магазина, на училище) се държи по един и същи начин.
• Често провокира конфликти. Не контролира своята агресия – бие се, хапе, блъска, използва и подръчни средства като камъни и др.

Главното различие между тези деца е, че хиперактивността не е просто проява на активен темперамент, не е черта на характера.

Какви могат да са причините за прекалено активно поведение на детето?

• Разстройства на слуха (хроническо възпаление на средното ухо) или на зрението, заболяване на щитовидната жлеза
• Скука, депресия, тревога, страх
• Натравяне (с олово например)
• Сексуално насилие
• Психически заболявания или последици от действието на някои лекарства
• Трудности в обучението (детето може още да не е готово да се учи) или задачите да са му прекалено лесни
• Наличие на синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност.

Основните прояви на хиперактивността са в три направления (критерии по Бейкър и Алворд):

1. Дефицит на активното внимание

• Непоследователни, трудно задържат вниманието
• Не слушат, когато се обръщат към тях
• С голям ентусиазъм се захващат със задачи, но не ги довършват
• Изпитват трудност в организацията
• Често губят неща
• Избягват скучни и изискващи умствени усилия задачи
• Забравят

2. Двигателна неорганизираност

• Постоянно не мируват
• Проявяват признаци на безпокойство (барабанят с палци, движат се в креслото, бягат, удрят се)
• Много говорят
• Спят по-малко отколкото другите деца дори и като бебета

3. Импулсивност

• Започва да отговарят преди да е зададен въпроса
• Не могат да изчакат реда си, често се намесва в чужди разговори, прекъсват
• Лошо се съсредоточават
• Не могат да дочака възнаграждение (особено ако между действията му и наградата има пауза)
• Не могат да контролират и регулират действията си. Поведението им слабо се подчинява на правила.
• Показват много различни резултати при изпълнение на задачи

Ако до 7 години се проявят 6 от тези признаци може да предположим, но не да “поставим диагноза”, че детето има хиперактивност. Трябва продължително време да се наблюдава детето, да се проведат разговори с родителите, препоръчително и с учителите.

Около 5% от децата имат разстройства на вниманието и хиперактивност. Хиперактивността се среща четири-пет пъти повече при момчетата отколкото при момичетата. Едно от възможните обяснения е, че момчетата реагират на затрудненията чрез действие. Агресивността и буйността по-лесно се забелязват и от там – диагностицират. На същите затруднения момичетата е по-вероятно да реагират с чувства (например да изпаднат в депресия) или да соматизират (болки в главата, корема, умора).

Често пъти докато детето не се сблъска с училищната система и изисквания нищо не предвещава бедите. То се развива по-скоро нормално, активно е, любопитно, жизнерадостно и талантливо, като повечето деца. Като правило започва да ходи и говори пред другите деца, открито и общително е. И ето настава времето, когато трябва да учи буквите. Детето го слагат зад чина и го заставят да рисува ченгелчета и кръгчета. 10 ченгелчета, 10 кръгчета. Още и още. Да става от мястото си е забранено. Да се разговаря със съседа е забранено. Даже да се почесваш по носа е забранено. Повечето деца привикват и се примиряват. Но не и децата с хиперактивност.

Тези деца с труд се учат да четат и пишат, не се справят с училищните задачи, правят много грешки и не слушат. И всичко това на фона на често пъти по-висока от средната интелигентност! Въпреки своята общителност трудно се адаптират към групата: те са нетърпеливи и импулсивни, често са в конфликт със съучениците, не се замислят за последиците от своето поведение, не признават авторитети. И в резултат на това като тийнейджъри придобиват репутацията на хулигани и често пъти попадат в Детска педагогическа стая. Или стават постоянни пациенти на лекарите.

Хиперактивността не е болест, това е известно отклонение от нормите. Не трябва да се изпада в паника. Но и да се “маха” небрежно с ръка и да се разчита, че всичко ще премине от само себе си не е правилно.

Ако се предприемат адекватни действия прогнозата за децата с хиперактивност е добра. Повечето автори препоръчват комбиниран модел на терапия включващ: медицински, образователни, поведенчески и психотерапевтични интервенции, както и обучение на родителите.

Автор: Анета Жечева