Тези непослушни баби!

Направете си един експеримент: нарисувайте кръг (или нещо като кръг) и вътре в него нарисувайте с по-малки кръгчета членовете на вашето семейство. А сега огледайте рисунката – има ли там кръгче за някоя баба или дядо? Ако има – тази статия е най-вече за Вас. Какво означава това кръгче? Нищо необичайно! Просто във вашето семейство здраво се е „настанила” Нейно Величество Бабата.

В който и „майчински” форум да влезете непременно ще прочете нещо от рода: „Само за два дни оставих малкия при свекъра и свекървата (доста по рядко „при моите родители”) и ми го върнаха неуправляем, разглезен до безобразие, … Колкото и да им говоря – не слушат и си правят каквото знаят!”. Започват конфликтите, които често изглеждат като спор между съперници – младата майка и свекървата или нейната майка – как „правилно” да се отглежда детето, как да се възпитава. А този спор е много трудно да се разреши чрез убедителни логически аргумент, защото неговата същност е друга. Доколко младото семейство се е отделило от родителските семейства на мъжа и на жената, доколко те са ги признали за възрастни самостоятелни хора, които могат да взимат свои решения, да правят своите си грешки и да извличат уроци от тях. И тук не става дума за физическо разделяне, например да живеят в отделна къща, а за емоционално отделяне.

Когато детето се роди в него се смесва кръвта на две семейства. Като правило, родителите и от двете страни тайно или явно си мечтаят, хлапето „да се е метнало на тяхната рода”. Конкуренцията за това „чие е детето” и кои са „главните” баба и дядо може да е жестока. Всички тези сравнения на кого прилича повече детето и кого повече обича произтичат от там. Разбираемо е, че за възрастното поколение родителите на детето са млади, а внукът или внучката е още едно малко дете, за което те (старите) носят отговорност. И много трудно е да се направи разликата, че това не е родителската отговорност, а нещо различно. Просто като родители те имат много, много опит и знаят какво да правят. А като баби и дядовци, особено ако това е първо внуче, нещата съвсем не стоят така. Има и още нещо, за което рядко се замисляме. Жената се превръща в баба независимо от нейното желание. Майчинството в много от случаите е планирано, а и ставаш майка ако смяташ, че си готова за това. Важното е, че имаш избор. А бабите едва ли ги питат готови ли са да станат баби. За дядовците важи същото. За съжаление резултатът са отношения, далече от хармоничните: или бабата иска да се грижи за внуците, а по някакви причини не й се доверяват, или, напротив, жената има съвсем други приоритети в живота, а се очаква от нея да дундурка внуче.

Всъщност, сегашната баба (особено от големия град) доста се различава от стереотипа за възрастна набръчкана женица, която прави мекици сутрин, а вечер разказва приказки на внучето. На съвременните баби им личи, че ползват anti-age козметика, вилнеят по моловете, за да са в крак с модата, обиколили са доста страни и говорят поне един чужд език, изключително издръжливи са (могат да проследят над 1000 серии от латино сага) и са прагматични (не робуват на традициите и са фенове на памперсите, а не на пелените). Е да, трябва да приемем, че днешните баби и дядовци си имат свои интереси, занимания и цели. И не винаги са готови да се отзоват като спасителна армия, когато искаме някой да гледа децата. Но това си има и добри страни! Няма сутрин, обед и вечер да ви проверяват как се справяте като родител и да ви дават непоискани съвети.

Колкото и да се променили бабите обаче, главното за което ги обвиняват е, че безобразно разглезват внуците. Колко често се случва, родителите да кажат „не”, отчитайки очевидната вреда от това да е позволено всичко и отчетливо или смътно предвиждайки бъдещите последици. А бабата и дядото да кажат „да” зачитайки моментните интереси на детето, стремейки се да го направят щастливо (и себе си също) незабавно, без отлагане. Една от причините за тези различни стратегии е особеността на мисленето на възрастните – просто хората след 55-60 години гледат към настоящето и миналото, а не са вперили поглед напред към следващите 20-30 години. И за тях е важно СЕГА-то, както впрочем и за децата! Тук без проблеми баби и внуци намират общ език. А толкова ли е вредно глезенето и задоволяването (от време на време, разбира се) на капризите на детето? За в бъдеще то ще попада в различни жизнени ситуации, ще общува с различни хора. Нужно ли ви е всичките възпитатели на детето да се превърнат в единна монолитна родителска фигура? Или сте готови още от рано да потопите детето в морето от разнообразни човешки отношения?

С глезене или без на детето са необходими бабите и дядовците. Те са част от тяхното детство. Може би не е случайно, че повечето от тях са далекогледи – вероятно в това е закодирана някаква особена неразгадана до сега мъдрост. И може би именно тази далекогледост позволява на бабите и дядовците да не видят някои дребни грешки на внуците, техните не най-идеални черти или неумели рисунки.

Защото, както е казал великият полски биолог Людвиг Хиршфелд: „Децата могат да са добри или лоши, но внуците винаги са изумителни!”

Автор: Анета Жечева