Пролетен разговор за птичките и пчеличките или как да говорим с най – малките за секса?

За много родители такава формулировка на въпроса понякога предизвиква възмущение: за тях е по-важно КАКВО може и е необходимо да се каже, а за това КАК да го направят смятат, че им е ясно. Трябва да отбележа, че начина, по който се представя информацията е не по-малко значим.

В тази статия ще бъдат представени някои идеи КАК НЕ ТРЯБВА да се говори за секса с малките деца.

• Не трябва да се кара детето да седне срещу родителя в позата на послушен ученик и да се каже: “Дойде време, да ти стане ясно за секса!”
• Не трябва родителите да се объркват и изчервяват, като че ли детето със своите въпроси ги е накарало да се чувстват неудобно или засрамени.
• Не трябва да се игнорира тази тема прибягвайки до обичайните: “Още ти е рано”, “Като пораснеш – ще разбереш” или въобще “От къде ти хрумнаха такива въпроси!”
• Не трябва да се издига сексът в култ и да се натрапва на детето информация, която не му е нужна или ако предизвиква интерес, то той е болезнен, проблемен, плашещ.

И така, ОТ КОГА започват разговорите на “онази” тема?

Според много специалисти началото е моментът, в който детето започне само да задава такива въпроси. Например: “От къде съм се появил?”.

Да започнем с това, че няма неприлични детски въпроси, а само неприлични отговори на възрастните. Да се каже истината, но в такава степен, в която е готово да я възприеме адекватно детето не е проста задача. Избягването на отговора ще остави усещането у детето, че пита за нещо тайно, смущаващо, дори погрешно. Задавайки конкретен въпрос то има право да получи и конкретен отговор.

Отговорът на въпроса “От къде съм се появил?” е по-важен за момиченцата, отколкото за момченцата, защото още от 3-4 годишна възраст малчуганите осъзнават, че само момичетата ще станат майки.

Важно е родителите да се убедят, че отговора е разбран правилно. Подходящ отговор би бил: “Майките имат една дупчица, която може да стане голяма, а след това отново малка. През нея и излизат бебетата. А на някои майки трябва да се разреже коремчето, за да излезе бебето.” Отговори от рода: “Бебетата се появяват когато реши Бог (доктора)” или “Когато ги донесе щъркелът” не вършат работа. Най-малкото, защото вече има достатъчно “просветени” деца, които ще се присмеят на Вашето и ще му “отворят очите”. А какво точно ще разкажат – бедно е въображението на възрастния да си представи! Но тези истории обикновено се възприемат като истина и възниква въпроса у детето: “Защо мама и татко лъжат? Навярно, защото децата се появяват от някое мръсно и грозно място и в това няма нищо хубаво…”. Това ще е резултатът от опита да се съхрани детската невинност. Разбира се, детето не е застраховано да чуе разказа за щъркела от бабите и дядовците. По-добре е предварително да се каже на детето, че появата на бебето е истинско чудо в живота на родителите и затова има много приказки. Например има истории, че ги донасят щъркелите. А в същност бебетата ги раждат майките. На децата им харесва да разберат, че са произведение на собствените си родители, а не подхвърлени от някакъв непонятен щъркел.

Когато родителите търсят отговори на “онези” въпроси на своите деца е важно да не забравят, че децата ги интересува не толкова “разказа за секса”, а да си обяснят същността на интимната близост. Целта ни е не да просветим детето, а да го научим без излишно притеснение или пошлост да се интересува и говори по тази тема.

Автор: Анета Жечева