Нужна ли е на детето коледната приказка?

Празничният ”протокол” се е формирал с години, дори с векове. Но изпълнението му може да бъде по различен начин. Решението какъв сценарий ще изберете за Коледа е ваше, но отчитайте че децата са особено чувствителни към промените. В празнични дни всяко нарушение на традициите може да доведе до сериозна травма за детето. Организмът на малчугана вече се е настроил да отговори на положителните емоции от приятната традиция, а в замяна получава негативни и несъответствие със «сценария». Ако нещо пречи да се спази обичаят е добре предварително да се поговори с детето.

Заедно

Празничните емоции са достъпни за децата от най-ранна възраст. Дори кърмачетата откликват на необикновените емоции и приповдигнатото настроение на възрастните, радват се на играчките и се изумяват на странното осветяване на стаята. До две годишна възраст на детето е добре Коледа да се празнува в по-тесен кръг.

Независимо от възрастта, най-завладяващите емоции са по време на подготовката на празника. Преди да закачим гирляндите и играчките на елхата можем да ги дадем на детето да ги докосне, дори само да ги сложи. За магическото настроение ще помогне и ако при запалването на свещичките произнесем заклинание: „Едно, две три. Светни елхичке!”.

По-големите разбира се могат да участват в подреждането на трапезата. Нека не забравяме и да снимаме децата на празника. На следващата Коледа можем да разгледаме снимките от старата. Така освен добро настроение, помагаме на децата да усвоят понятията за време, минало, бъдеще.

Дядо Коледа идва

Не всеки татко или дядо притежава нужните дадености за ролята на Дядо Коледа. Често пъти родителите се обръщат към професионалисти. Добре е да отчетем, че малките деца до 2 години могат да се уплашат от буботещия глас и необичайната визия на старика. Предварителната подготовка е препоръчителна – нали Дядо Коледа не го срещаме всеки ден. За да избегнем стреса можем предварително да покажем картинки и да разкажем за бъдещия гост.

Нужна ли е приказката за дядо Коледа?

Обръщали ли сте внимание как детето слуша приказки? Как съчувства и преживява с главния герой? Как се радва, когато проблемите се оказват просто дреболии и желанията се изпълняват с махването на вълшебната пръчица и поставянето на магическото наметало? Не е ли опасно да внушаваме такава увереност, че света е справедлив и доброто побеждава? Може би по-добре е веднага да го срещнем с действителността, където можеш да разчиташ на собствените си сили, няма жива вода и не можеш да изживееш изминалия ден два пъти. Това би било честно, откровено …и просто ужасно! Защото за детето понякога дори неговата детска действителност се оказва прекалено сложна. И в тази реалност има много ситуации, в които без вълшебство просто не можеш да се справиш. Разбира се, след време детето ще отделя все по-малко внимание на приказния свят и все по-добре ще се ориентира в реалността. Но до тогава то може и трябва да фантазира, да преживява с героите и с нетърпение да очаква вълшебния миг, когато Дядо Коледа ще дойде.

Вярата в чудеса е полезна за здравето

Играта на дядо Коледа е необходима за развитие у детето на символното възприемане на света, въображението, творческото мислене. Ако то задава много конкретни въпроси: «Как дядо Коледа успява да пристигне при всички деца едновременно?», предложете му своя верия, адекватна на възрастта. Например, че дядо Коледа е един, а децата са много, затова той си има помощници, които изпълняват неговите заповеди. Използвайте въпроса на детето като възможност да си поговорите.

Вярата в чудеса, усещането за приказния празник носят в себе си огромен заряд от положителни емоции. А какво ако не подготовката за посрещане на Дядо Коледа създават празничната атмосфера в дома? А очакването и получаването на подаръци действа на децата като имуностимулатор. Важно е да помним, че не количеството на подаръците, а именно усещането за празник и приказка е най-важно.

На Дядо Коледа му е провървяло – от всички приказни герои той е най-реалистичен. Всяка година пристига лично и носи подаръци. А освен това седи в магазините, говори си с децата и дори си има пощенски адрес. Как да не повярваш, че съществува! И е добре, че възрастните поддържат тази вяра. Лошото е, че малко прекаляват. Още от късна есен този образ започва да ни преследва и да настоява детето да му каже желанията си. И в резултат празника се свързва само с получаването на подаръци.

Вторият риск в отношенията с Дядо Коледа е, че родителите го „натоварват” с контролиращи и дори санкциониращи функции. „Беше ли добро дете през цялата година?” – пита стареца преди да даде подаръка. „Ако не слушаш Дядо Коледа няма да ти донесе нищо!”. Добре е да отбележим, че децата се чувстват в тези ситуации доста не уютно И вие щяхте да се чувствате така, ако знаехте, че всички ваши пропуски се отбелязват, запомнят и сумират. Закъснявате за вечерята при свекървата – минус, не сте приготвили вечерята – минус, остро отговаряте на шефа – минус и въобще ще останете без подарък. Не, всички ние – и възрастните и децата – имаме нужда да знаем, че ни обичат независимо от това, колко „послушни” сме били.

Индивидуален подход

И все пак, към толкова важен въпрос, като съществуването на Дядо Коледа трябва да се подходи сериозно. По-точно – индивидуално. Всеки родител знае, че детето му е единствено и неповторимо. И затова към приказните неща е необходим особен подход, в зависимост от това дали детето е по-скоро логик или мечтател.

Ако вашето дете познава законите на природата и не вярва, че играчката може да заспи, а животните – да разговарят, то несъмнено е от първия тип. И ако пред такова дете упорито твърдим, че има Дядо Коледа, то ще ни обвини в лъжа. А тези деца особено са чувствителни към лъжата и я възприемат крайно негативно: рискувате да загубите доверието на детето и контакта с него.

Съвсем по друг начин се държат децата – мечтатели те вярват в приказките и много ги обичат. У такива деца е задължително да се поддържа вярата в Дядо Коледа. И то не само да се поддържа, но и по всякакъв начин да се взаимодейства с тази вяра. Например, заедно да се напише писмото до Дядо Коледа. Ако дедето пише такова послание, родителите получават «двойна полза». Първо ще разберат, какво иска детето за Коледа и второ, ще поддържат усещането за приказка, което както вече казахме е много важно за детското съзнание. По този път обаче, могат да се срещнат много подводни камъни. Например, ако детето помоли Дядо Коледа за много скъп подарък. Важно е да се даде логично обяснение на детето, защо това е невъзможно. Например, че Дядо Коледа трябва да се погрижи за децата без родители и затова е ограничен в средствата. Но това не означава, че то няма да получи подарък. Това е възможност да се изгради у детето неегоистично отношение към другите. Друг проблем може да е изпращането на писмото. По пощата, разбира се, че не става. Можем да обясним на детето, че това е вълшебно писмо и просто трябва да го поставим на най-студеното място в къщи и то само ще отлети до Дядо Коледа. И после да не забравим да го вземем от хладилника или фризера, защото синчето или дъщерята непременно ще проверят дали е потеглило.

Истината е, че децата са много по-умни, отколкото е прието да мислим за тях. И затова въобще не се изненадвайте, ако изведнъж разберете, че малкото ви съкровище само се е преструвало, че вярва в дядо Коледа. По този начин то получава тези подаръци, които в друг случай бихте му отказали. Има и още по-практични деца. Например един 10-годишен любител на техниката може да каже родителите си нещо такова: «Искам компютър, а вие сами си изберете, кой ще ми го подари – вие или Дядо Коледа!».

Ще ни помогне Николай Чудотворец

И все пак ще се наложи да обясним на детето ситуацията със съществуването на Дядо Коледа. Най-вероятно когато навърши 5-6 години. Защото ако вярата му тогава продължава, може да си има проблеми със своите приятели. Ще се прибере в къщи обляно в сълзи, защото другите деца са му са се присмивали и ще се почувства като глупак.

Можем да разкажем, че някога много отдавна действително е живял човек, който се е казва Николай, когото наричали Чудотвореца. Той е станал светец, защото е правил много добри дела и е помагал на децата. Минали години и един ден италиански пирати нападнали църквата, където бил погребан и я ограбили. Всички били много възмутени и решили да въведат нов обичай – на Коледа да се дават на децата подаръци, както правил Свети Николай.

Рано или късно прозрението, че няма дядо Коледа спохожда децата. И докато родителите се чудят да кажат ли, рискувайки да загубят доверието на чедото си, детето разбира истината от по-големите братя и сестри или по по-прогресивните и реалистични приятелчета от деската градина. И тук детето само трябва да направи своя избор – да повярва или не. Някои от децата действително се разочароват, че толкова пъти са ги мамили, други се отнасят към това спокойно, а трети – продължават да вярват. В повечето случаи обаче, детето стига до това откритие самостоятелно и постепенно – когато започва да осъзнава границите на реалността. И с никакви особени преживявание това не се свързва – те просто се присъединяват към кръга от хора, които играят една игра. Продължава купуването на подаръци, украсяването на елхата…Важното е родителите да продължат да доказват на детето си, че празникът не е само в материалните неща, а освен това е особените отношения, радостната атмосфера и още нещо неуловимо, но напълно реално.

Послание на Дядо Коледа до родителите

Строго секретно, забранено за деца!!!

Аз съществувам заради това всяка година да ви напомням, че детето е най-ценното съкровище на света. Аз обожавам всички деца, но аз също така обичам и възрастните, които вярват в мен, на които им навявам спомени за тези безгрижни времена, когато те са ме приемали с искрен възторг, като чудесна приказка наяве. Нека да я знаете наизуст, нека брадата и мустаците ми да са от памук, но Вие нямате по-ярък образ, свързан с Коледните празници от мен, побелелият старец в червени дрехи и с огромен чувал на гърба. И няма на земята друг човек, когото децата да очакват с такова нетърпение, като мен, когато настъпва заветното време да се получават подаръци.

Да, аз имам огромни финансови възможности, но аз ви забранявам да купувате от мое име скъпи палта, ботуши, пуловери и т.н. Детето по никакъв начин няма да разбере, защо го обиждам така: на приятелчето са подарили ролери, а на него някакво си яке.

Да, аз съм наясно с икономическата ситуация в страната, но аз ви забранявам да обяснявате на децата, че могат да получат подарък от мен, когато мама или татко получат „нормални” заплати. Своите трудности и моите чудеса – не ги свързвайте помежду им.

Да, аз разбирам, че да се купи маскараден костюм е проблем, но Ви забранявам, на учителките в детските градини – също, да поставяте на детето чужди „уши”. Нека то бъде на празника единствената фея или джудже, но не и едно от дванайсетте „Зайчета”.

Да, аз имам много двойници, но ви забранявам да казвате на детето, че ако ги докосне, те ще го превърнат в маймунка, само защото това е някакъв чичко-артист или съседа: ръцете ми наистина може да са хладни, но сърцето ми е горещо, зло на малчуганите няма да причиня. Така и кажете.

Да, аз живея в гората и всяка елхичка ми е много скъпа, но ви заповядвам, ако вашето дете е под 7 години, купете за в къщи истинска елха или борче: у всеки човек трябва да има една от необичайно приятните асоциации – мирисът на смола цял живот ще напомня на вашето дете за най-светлите и щастливи дни от детството. Ученикът ще се съгласи с вас, че природата трябва да се пази и с радост ще ви помогне да украсите изкуствената елха.

Да, аз съм стар и мога да объркам номера на къщата или апартамента, затова Ви заповядвам да прегледате писмата, адресирани до мен, но не за да ги цензурирате, а за да можете абсолютно точно да изпълните пожеланията на детето.

Да, аз влизам през комина или през прозорците, но ви заповядвам да проверите през студените нощи, дали са затворени прозорците. Понякога добрите малчугани специално ги отварят за мен в своите стаи.

Да, аз съм чувал за напрежението във Вашия живот, но ви заповядвам да се подготвяте по всички правила за най-светлия, най-семейния празник. Коледна елха, ярки лампички по нея, подаръци под нея, вкусотии и сладкиши, песнички и стихчета за мен – това трябва да го има!

ДЯДО КОЛЕДА