Новогодишните обещания

Още от най-ранна възраст родителите старателно ни подготвят, че за да се изпълнят желанията ни са нужни усилия. Дори и на Коледа. За да има подарък под елхата трябва цяла година да си бил „добро дете” (в превод от „родителски”: да си слушал мъдрите напътствия на мама и татко, да не си бойкотирал здравословната храна, да не са ги привиквали в училище, заради теб и т.н.) . И въпреки всичко, точно на Коледа забравяме родителските уроци и си пожелаваме (под формата на обещания към себе си) цял чувал с неща с прикритата надежда те да се случат от само себе си. Обещаваме си да сме: повече време със семейството, да успеем в службата, да отделяме повече внимание на себе си и т.н. Какво трябва, за да се изпълни желанието не е ясно. Превод – също – липсва. Рискът е тази значими за нас обещания да се развият по следния сценарий:

• 2011г. Искам да отслабна 10 кг.
• 2012г. Искам да отслабна 7 кг.
• 2013г. 6 месеца ще спазвам най-новата диета и ще отслабна 5 кг.
• 2014г. 3 месеца ще спазвам препоръчана от приятелка диета и 2 пъти седмично ще ходя на фитнес, за да отслабна 3 кг.
• 2015г. 1 месец ще спазвам изпробвана диета и 1 пъти седмично ще ходя на фитнес, за да отслабна 2 кг.
• 2016г. Ще се науча да се харесвам такава, каквато съм!

Бариерите пред новогодишните обещания

Инерцията

Всички сме подвластни на инерцията – съпротивляваме се на промените, особено на сериозните промени, които разклащат нашият начин на живот и мислене. Да се осъществят големи преустройства е нужен ентусиазма на влюбен и последователността на гросмайстор. Понякога е по-мъдро да се заемем с малки промени – изискват по-малко усилия и мотивация, а и често са по-устойчиви. А и защо да чакаме Нова година. Датата 1.01.2011г. колкото и магическа да изглежда не ни прави „нови хора”. Ще е нужно да преодолеем инерцията и на другите. Още Макиавели е отбелязал, че няма по-трудни и опасни начинания (а и със съмнителен успех), отколкото замяната на старите порядки с нови.

Искам всичко

• Искам да отслабна
• Да науча английски
• Да си намеря по-добра работа
• Да спортувам
• Да бъда по-често с близките и приятелите си
• Да спра да пуша
• Да не харча за глупости
• Да не се ядосвам за дребни неща
• Да отида на карнавала в Рио де Жанейро
• …

Незнайно защо по Коледа загубваме всякаква мяра. И подреждаме списък от пожелания към себе си, които могат да изпълнят поне две страници (всъщност, идеята да си напишем обещанията съвсем не е лоша). А и изпълнението им изисква големи и системни усилия. Понякога така се увличаме, че за да изпълним обещаното ще ни трябва вярата на цял манастир тибетски монаси, упоритостта на магаре и физическата силата на световен шампион по сумо. Когато нещата започват да не се получават трупаме вина към себе си и не много ласкави мисли. Като че ли маминия глас ни нашепва, че „не сме слушали” и „не сме добри деца”. Рискът да пострада самооценката ни е голям. А всъщност, няма нищо фатално в това да си позволим известни паузи при изпълнението на желанията и дори малки прегрешения. Забравяме да бъдем гъвкави и адекватни на случващото се. Да вярно е, че тази година си обещахме да „оправим” отношенията си със сина-тийнейджър, но това не значи да избягваме споровете и дори по-резките думи, когато се налага.

Забравяме да се забавляваме

Да намерим удоволствие в планираните промени е ключов момент. Нереалистично е да ни стане навик да ходим на фитнес, ако заниманията там ни се струват скучни и …

Не забелязваме малките победи

Дори и малките победи е добре да бъдат съответно отбелязани. Разбира се, ако сме успели да свалим 1 кг. не е най-подходящото да си устроим повторение на новогодишната оргия.

Бъркаме цел и средтво

Обещания от рода на „Искам да отслабна” са именно от този род. Не става ясно точно какво искаме:Да изглеждаме елегантниДа се чувстваме леко и да не се запъхтяваме изкачвайки три етажаДа не се притесняваме, когато казваме размера на дрехите си на продавачкатаДа можем без проблем да си намерим секси дрехи и т.н.

Мечта или цел

В природата на човека е да очаква нещо необикновено, или по-скоро обикновено чудо. Особено на Коледа. Когато вярваш в чудеса животът някак е по-лек и по-весел. Тези, които с душата си вярват във вълшебствата, наричаме оптимисти. От една страна им се смеем, обяснявайки оптимизма с лекомислие, недостатъчна информация и какво ли още не. От друга – тайничко им завиждаме. Вярата в чудеса, обаче, при даването на обещания към себе си може да ни направи лоша услуга. Като че ли очакваме обещанията да се изпълнят от само себе си. Без ние да правим нещо специално. Но тъй като почти няма желаещи да влязат в ролята на Дядо Коледа ще се наложи сами да се заемем с изпълнението на собствените си желания. След новогодишната еуфория реалността започва да чука на врата ни и амбициозните ни намерения отново започват да изглеждат непостижими. И се отказваме!

И на финала: нека си припомним думите на великата Коко Шанел: „Ако искате да имате това, което никога не сте имали, ще ви се наложи да правите това, което никога не сте правили!”.

Автори: Анета Жечева и Антоанета Христова