Малките „мислители” (развитие на мисленето при децата от 0 до 4 години)

Наблюдавали ли сте как си играят с кубчета децата на 2-3 години? Поставят две-три кубчета едно върху друга и после с радостен смях разрушават кулата. И после пак строят..И пак разрушават …и пак…и пак. На нас, възрастните, това може да ни се стори леко глуповато, но всъщност мъника освен, че се забавлява, опознава нещата и …мисли.

Детското мислене преминава през определи етапи в своето развитие. Първото средство, което използва малкото дете за решаване на различни задачи е практическото действие с предметите. Ако завъртите пред дете на 2-4 години пумпал и в един момент той престане да се върти, какво според вас ще направи? Да не мислите, че ще започне да обмисля тази сложен феномен? Не! Просто ще започне веднага да действа – ще го побутва, тръска, дърпа, върти, почуква… И ако не получи желания резултат може да се обърне за помощ към възрастните или въобще да се откаже от други опити. Подобно мислене е получило названието нагледно-действено. Задачата се дава нагледно и се решава с действия (с ръцете най-вече). Всъщност, този модел на действие се запазва у някои за цял живот. Това са онзи тип хора, които като се срещнат с проблем първо действат, а после може и да помислят, с което вбесяват всички околни логически мислещи хора.

За развитието на нагледно действеното мислене много помагат пъзелите, конструкторите, мозайките и всякакви игри за подреждане.

Има и още една последица от нагледно действеното мислене на 2-3 годишните деца, която може да „изкара от кожата” дори и най-любящите родители. Подавате на чедото купената след продължително избиране и обмисляне играчка и още на петата минута тя е разглобена на част. А на вашите гневни коментари и жестове мъника отговаря с невинен и леко озадачен поглед („Ама какво иска от мен?”. Зад това вбесяващо поведение се крие опит да се отговори – по детски – на редица екзистенциални въпроси: какво се крие зад видимия свят, какво свързва нещата? И тай-като детето „мисли с ръцете си” то започва да изследва и преобразува околния свят. По своему. Като разглобява, къса и чупи.

Хубавото е, че скоро на този провалящ семейния бюджет период му идва краят. Незабележимо и постепенно в мисленето на детето се подготвя „велик обрат”: формират се средства, с помощта на които може да назовава, обозначава, а следователно, да си представя и въобразява явленията и връзките между тях.

И най-мощното от тези средства е речта. Възрастните често пъти бъркат, като си мислят, че за тях и за децата думите имат един и същ смисъл. За малкото дете дамата е свързана с някаква представа, конкретен образ. Например, ако кажем думата „цвете”, в съзнанието на детето тя е здраво свързана с образа на конкретно цвете (например, роза). И ако му покажем кактус то категорично ще отрече, че и той е цвете. Ако попитаме 3 годишно хлапе какво е това котка, то ще отговори нещо такова: „А, аз познавам една котка, Съседите имат.” Петгодишното ще ви обясни: „Котките ловят мишки и много обичат мляко.” Или „Котката има глава, тяло, опашка и лапички. А на глава – уши.” Едва към 6 години ще се появи един по-обобщен образ: „Котката е животно. Има домашни и диви, които живеят в горите”

Към 4-годишна възраст детето започва да формира понятия и способност да оперират с образи, с което се поставя началото на следващия етап от развитие на мисленето – нагледно-образното

С развитието на речта светът, в който живее детето, като че ли се удвоява – сега това не е само видимия, осезаемия и чут свят, но и светът отразен в думите, представите, понятията. Сега пред детето е цялата вселена. Е, звездите и планетите не можеш да докоснеш с ръка, не можеш да надникнеш в главата си и да видиш къде там се крие съня, но можеш да питаш! Да питаш, и пак да питаш, и пак …без край!

„Защо духа вятъра?”, „Откъде идват реките?”, „Какво има в телевизора?”…Десетки, стотици въпроси се стоварват на главата на 3-4 годишните деца. Като правило, в бързината, в суетнята ние просто ги пренебрегваме, понякога заети със своите мисли отговаряме как да е, а понякога те ни заставят да се замислим самите ние. Наистина, как да обясним на детето от къде идват децата, защо тревата е зелена? Ще минат доста години преди детето да стане готово да възприеме научната картина на света, да узнае и разбере „вътрешните механизми”, които лежат в основата на озадачаващите го явления. Но мъникът не може и не иска да чака: изисква отговор сега, незабавно!

Ако си дадем труда да се вслушаме в детските въпроси ще разберем, че те доста променят смисъла си през годините. При 3-4 годишните преобладават въпросите, провокирани от любопитството („Къде е той?”, „На кого е това?”, „Какво е това?”, „Кой е този?”. След четвъртата година започва да се проявява интерес към „по-отдалечената” действителност – питат за училище, за професии. А след петата година ще ни затруднят с въпроси търсещи причината за нещата („А гъските защо не потъват?”, „А слънцето защо залязва?”, „А защо мъжете нямат гърди?”). С тези въпроси детската мисъл се стреми и да диференцира и да обобщи предметите и явленията от обкръжаващия свят. Различаването на живото и не-живото, на доброто и злото, на миналото и настоящето и т.н. е основата за възникването на първите обобщени представи за света, на контура на бъдещото светоусещане. От това как отговаряме на детските въпроси в голяма степен зависи каква картина на света ще има детето ни.

Според известният швейцарски психолог Ж. Пиаже (първият изследовател на детските представи за света) до 4 годишна възраст детето най-често използва магически обяснения за ставащото около него – причината нещата да се случват са вълшебствата. След 5-тата година мисленето придобива нови качества – егоцентризъм, глобалност и – нещо много специфично – разбиране за цялата околна действителност като одухотворена.. Детето може да си представи тичащ шкаф, пиеш будилник, разговарящо куче… И да спорим с него е абсолютно безсмислено.

Автор: Анета Жечева