Как хлапето да не ни провали отпуската

Във всекидневието сме повече вън от семейството, отколкото в него. По време на отпуска моделът се променя. Това, че през цялото време ще сме с любимите хора, не означава автоматично, че ще е супер. Така че не заключвайте в килера умението си да правите компромиси и толерантността си. И приемете или по-скоро преглътнете, че част от скъпоценния ви отпуск ще премине в безкрайни СПА процедури, хипнотично гледане на мачове с бира в ръка и обиколка с тийнеиджърката по магазините.

По време на отпуск, когато сме много повече часове заедно, изкристализират всички проблемни области в отношенията и с любимия, и с децата. И ако преди сме си затваряли очите, сега е доста по-трудно. Добре е да се въздържаме от обобщения и генерализации: „Той не иска да направи нещо, значи не ме обича“, „Тя отива да помага на техните, значи те са й по-важни“, „Дъщеря ми иска да е с приятели, значи не ме уважава“. Да слагаме равенство между конкретно поведение – дори да е много разочароващо – и взаимоотношения и ценности, не е коректно.

Трудно е, но е много освобождаващо да се разделим с две тиранични думи. Първата е „трябва“. „За хубав отпуск трябва да си подменим целия гардероб“, ни внушават разни „авторитети“. Я стига!

Втората дума е „винаги“ – „ние винаги почиваме така…“ А дали това „винаги“ отговаря на сегашните нужди на семейството ни? От какво имаме нужда сега? Да не действаме по шаблон. Децата вече са пораснали, мястото не ни е интересно, храната ще ни докара до финансов колабс, а и всъщност всичко изглежда доста по-различно от спомените ни.

Като говорим за опасни думи, фразата „поне сега“ е особено рискова. „Поне сега обърни внимание на децата си“. Как децата „ни“ стана „децата ти“ е интересно. Но ако сме реалисти, наложеният с години модел на грижи е друг. И той трудно се променя дори и при най-добро желание. И ако до този момент мама се е втурвала след смело крачещия към поредната опасност тригодишен хлапак, е меко казано странно да очакваме, че като се смени датата в календара, таткото спонтанно и без сътресение ще поеме тази роля. В края на краищата не ни подменят с други хора по време на отпуска. А и не можем да компенсираме с една-две седмици цяла година.

Подготовката за отпуск обикновено започваме отдалече с планиране. Но нека не се държим като нереализирали се наполеоновци – все пак предстои ни отпуск, а не битка. Като малки битки по пътя не са изключени. За планиране и организиране трябва време. Разумно е да преценим дали си заслужава точно сега да експериментираме с непознати места и нови компании. А и нека бъдем реалисти. Колкото и да планираме, има доста неща, които не зависят от нас – от времето до съседите по стая. В стремежа към перфектна ваканция може да пропуснем десетки малки прекрасни неща. Затова е добре да сложим една здравословна доза непукизъм в багажа, за да се справим с неочакваното.

Когато планираме къде, кога и с кого, да почерпим идеи от опита си. И вместо в захлас да изброяваме всички предишни провалени отпуски, по-добре да насочим вниманието си към тези, през които сме си прекарали добре.

Желателно е да се откажем от идеята, че отпускът ще ни реши всички семейни проблеми. Ако планираме точно тогава да си изясним кой кум, кой сват, а преди това сме сдържали напрежението месеци наред, ефектът може да е като от исландски вулкан – пепелта да се разнася цяла година и сериозно да обърка „трафика“ на семейството. А полза никаква.

Да поразсъждаваме и върху въпроса какво ще правим. Почасово запълнена програма, с която цяла мексиканска фамилия няма да се справи, не е добра идея. А и ще е безкрайно досадно особено за тийнейджърите. Спазването на принципа „време за мен, време за нас“ може да ни осигури в голяма степен емоционален комфорт. А още по-добре уикенд за двама, децата на лагер и после всички заедно. Но това лято такава програма е по-скоро в сферата на фантазиите.

Как да настроим хлапетата на отпускарска вълна?

Неизвестността качва тревожността, а на нея малките често реагират с капризи, непослушание и дори болест.

Какво можем да направим?

• Да им разкажем с подробности какво ги очаква. Нека не пестим розовите краски, но и да не пренебрегнем какво може да се пообърка. Да покажем снимка на местата, където ще бъдем. Да обвържем новото с опита, който вече имат: „А спомняш ли си…“
• Нещо любимо за приспиването на малкото дете може да свърши чудесна работа. Затова е добра идея да сложим в багажа нещо негово си – играчка например.
• Добре е и десетина дни предварително да започнем да променяме режима на децата така, че да заприлича на отпускарски.
• На тийнейджърите може да им дойде в повече по-голямата близост с родителите и като време, и като пространство. И да започнат да реагират с провокативно и противопоставящо се поведение.
• Осигуряването на тяхно лично време и право на избор по време на отпуска може да свали напрежението. Като нека правото на избор да не е по модела „или-или“, а да дадем поне 3 алтернативи.
• Свободата може да е повечко по време на отпуска, но и без правила не може. Например кога да се приберат.
• Не е реалистично да очакваме, че по време на нашия отпуск изведнъж те ще се променят и пак ще станат „малкото послушно слънчице на мама“ от миналото лято. Отпускът е просто дни в календара, а не машина на времето.

Колкото и мъдри съвети да получите, винаги има риск почивката ви да не се стане точно така, както сте си я представяли. В това няма нищо фатално – чакат ви още много прекрасни отпуски.

Автори: Анета Жечева и Антоанета Христова