Изневярата – руши или лекува отношенията?

Колкото и да е изследвана, анализирана и обсъждана измяната – все не е достатъчно! Като че ли, докато има мъже и жени този въпрос няма да намери решение. Колкото и да се е борило човечеството с този феномен (дори и прибягвайки през средните векове до такива кардинални способи, като „девствения пояс”), прелюбодеянието си остава любимия човешки грях.

Често пъти, станели ли публична тайна изневярата, към измамения съпруг/а се втурват роднини и приятели и ги засипват с успокоителни лозунги. Всички те обикновено са безполезни, а и противоречиви. Ето женския вариант:

  • „Добрите мъже не изневеряват. Ще си намериш сто пъти по-добър. Просто този път си сбъркала и толкова”. Всъщност изневеряват всякакви мъже, по всякакви причини, с всякакви жени. И животът може да продължи след това различно. Правила още никой не е измислил, защото за това е нужно да влезеш два пъти в една и съща река, за да провериш дали действат. Машината на времето все още, за съжаление, е в стадия на разработка. Единственото, което може да се постигне с такива лозунги е да се обезценят и зачеркнат изживените съвместно години. Що за „грешка” продължила 5 – 10 години?! А какво да кажем за децата? И те ли са грешка?
  • „Добрите жени не ги напускат – сама си си виновна” или обратния вариант „Само на добрите жени ще им се случи – гордей се, че си по-добра от „онази”.”

Уви, изневеряват и на любимите жени (на любимите мъже по-рядко). Дори и на много добрите. И това, разбира се, не означава, че за да се съхрани брака жената трябва е по-лоша (по-добра). Като правило изневярата и дори раздялата не е свързана със субективната „лошотия” на партньора. Такава развръзка е следствие на множество обстоятелства. И всъщност, какво значение има колко „кофти” човек е любовницата. Фантазиите на тази тема, като правило, не само не греят, но и разпалват обидата и деморализират. Помислете сами: ако тя е „лоша жена” (може да се постави друг епитет в зависимост от настроението), то на жената ще е обидно, че са я заменили за „такава”. Ако е свястна жена (може да се постави друг епитет в зависимост от това доколко е дълбок процеса на самобичуване), то ще бъде още по-обидно: има конкретен човек в сравнение с когото измамената съпруга е изгубила състезанието.

А другата не е нито по-добра, нито по-лоша – просто е друга. От такива сравнения самооценката започва да клони към нула, а полза – никаква.

Изневерите са най-различни. В зависимост от това кой е изменил, на кого и при какви обстоятелства. Не е толкова важно с кого, но понякога и това има значение (ако е най-добрия приятел на съпруга определено има). Измяната е като стихийно бедствие или обир в дома: добре знаеш, че се случва, много пъти си чувал, но никога не си мислил, че и тебе ще те сполети. А ако се случи човек се чувства изкушен да потъне в анализ на ситуацията, търсейки причините за станалото: Защо именно на мен?!

Какъвто и списък на причините да се направи той винаги ще бъде непълен и несъвършен. Ако несериозно изброяваме причините, ето какво ще се получи:

  • Любовта си е отишла (може да се приеме с известна уговорка, защото и на обичаните също изневеряват)
  • Взаимно неразбиране (необходимо, но не достатъчно)
  • Неувереност в себе си (не е маловажно, но не работи като обяснителен принцип)
  • Ако не виждаш в другия приятел (съмнително, защото съществуват т.нар. „свободни бракове”)
  • Възпитание (има се пред вид лошо)
  • Жажда за силни усещания и власт, скука (несъмнено, но това е по-скоро следствие на първото от списъка, а не причина)
  • Битови неуредици (не е задължително)
  • Стечение на обстоятелствата (как без тях?)
  • Алкохол (случва се)
  • Глупост (също се случва)
  • Инфантилизъм, безотговорност, разглезеност, безделие и разюзданост (но тях ги е имало и преди)
  • Жената не готви добре, мъжа не сменя крушките
  • Бръмбари в главата
  • Тъщата/свекървата

А ако говорим сериозно…

Американската психотерапевтка Мира Киршенбаум е извела типични причини за изневярата, от които в голяма степен зависи дали тя ще излекува или разруши брака..

Начин за изразиш себе си и да защитиш собственото си „Аз”. В този случай е добре да се помисли за преосмисляне на отношения между съпрузите и да се види, какво пречи това да се случи в брака. Това е трудна задача, но не е и невъзможна. Ето какво би могло да означава изневярата:

Своеобразен начин да провериш отношенията. Рискът да се разруши брака или да стане още по-силен е 50/50. Големият въпрос е защо е било нужно да ги проверяваш? И докога ще го правиш? Желанието да подсилиш огъня в поизстиналите отношения се провокира от неосъзнатата надежда измяната или слуха за нея да направи връзката по-страстна.

Реакция на типичните семейни кризи. Колкото и да ни се иска, ярките чувства, които наричаме любов продължават някъде до втората година от отношенията. Не всеки може да приеме кроткия бриз заменил урагана. И започваш да се питаш: „А имаше ли го изобщо?”. И тъкмо тук се появява любовника или любовницата – те са нови, носят силни емоции …Подобно нещо се случва и около седмата година от брака. Още по-тежко е, когато съвпадне следващата семейна криза (приблизително след 17 – 20 година от брака) с кризата на 40-те. Жените започват внимателно да се оглеждат в огледалото и да изпадат в ужас от незнайно как появилите се бръчки. Мъжете страдат заради „авторитетното” коремче и посивелите слепоочия. И всеки иска да се утеши и да докаже на себе си и на околните, че всичко е все още предстои. Никой не иска да остарява. Цялата картина се развива и на добре прикрита, но силно осезаема сексуална паника. Проблемът при жизнените кризи е, че всеки сам трябва да намери решение. Това е лична задача и партньора трудно може да помогне независимо кой е той (жената или любовницата). Сравнително рядко изходът от кризите да е развод. По-често съпрузите започват да водят абсолютно отделен живот в пределите на семейното жилище.

Начин да се повдигне самооценката, желание да се провери „можеш ли и сега да се харесаш на някого”. Това отново е личен проблем.

Реакция на сериозно разминаване в личностовото развитие между съпрузите. Започнали сте заедно, но по пътя единият сериозно е изпреварил другия. Или просто е поел в друга посока. Тогава стават трудни разговорите, проблем е да съвпаднат интересите, начина на мислене се разминава. Извънбрачните връзки стават начин да потърсиш човек, с който по-добре да си подхождате. Тук вероятността от развод е много по-голяма.

Трупане на опит. Особено ако един от съпрузите не е имал връзки преди брака.

Желание да си го „върнеш” на партньора. Проблем ще бъде ако се влезе в играта на „кой ще си върне по-умело” – с натяквания, следене или следващата изневяра.

Независимо по кой път поемете – раздяла или запазване на брака – нещата няма да бъдат същите!

Важно да се знае,че взимането на кардинални решения в състояние на силно душевно объркване и болка е рисковано. Т.е. според психолозите не е добре да се правят резки движения при буря. Ако можете …

Автор: Анета Жечева