Имената на децата

Едва ли има думи в езика, които по честота на употребата, изразяване на чувства и емоции, влияние върху поведението на хората могат да се сравняват с имената. Ние се обръщаме към човек с името му, шепнем го с надежда и любов, молим се за него, проклинаме го и го благославяме пак с името. .

Още преди да се научи да използва местоимението „Аз” детето знае как се казва и говори за себе си чрез името си. Ние сме особено чувствителни как произнасят името ни, долавяме го дори да не различаваме значението на другите думи. Спонтанно отговаряме на въпроса „Кой си ти?” чрез своето име.

От незапомнени времена представителите на различните народи са вярвали, че името влияе на съдбата на човека, дава му власт и сила. Древните римляни са казвали „Nome nest omen” – името е съдба. На него са придавали някои магически свойства. Например ако кажеш на глас името на своя враг ще го призовеш (в това май и сега вярват някои хора – спомнете си Хари Потър и злия вълшебник Лорд Волдемор).

Как са избирали имената до преди век?

Утро, хлад, махмурлук. На младия баща, който до сутринта е отбелязвал подобаващо раждането на наследника (е може и на дъщерята), му връчват малък опакован вързоп с нещо червено и цвърчащо вътре в него. Цялата рода начело със свещеника трепетно очакват този сакрален момент – какво име ще даде на детето. А в главата му се вият алкохолни пари и натрапчива редица от до болка познати имена – Иван, Йордан, Мария…Накрая бащата маха с трепереща ръка и нарича бебето я на баща си, я на майка си или – в израз на творчески порив – на някой светец.

А ако говорим сериозно …

Заедно с името на дедите предшествениците ни са се приобщавали към определени социални роли, ставали са „нишка” свързваща поколенията. С помощта на имената са се съхранявали модели на поведение. Името е играло ролята на социална памет, изпълнявало е функцията на транслатор на опита на цели поколения хора и в някаква степен е задавало индивидуалността. Все още можем да чуе „Те, Хаджидимовите са все такива пройдохи!”. А на този Ивановден горд именник заяви по телевизията, че „Иван не е просто име, а призвание”. Не е случайно, че много семейни войни и до ден днешен се водят заради името на детето. Коя рода ще надделее става въпрос от жизнено важно значене. И на война като на война. Води се с позволени и непозволени средства. И все някой ще бъде обиден, разочарова, или безкрайно доволен. Освен ако младите не проявят чудеса от комбинативност и не вместят в името на детето имената на всички баби и дядовци. Нещо като Ехрипема на бабите Елена и Мария и дядовците Христо и Петър. Често пъти резултатът е нещо абсурдно, нелепо и предизвикващо насмешка въпреки добрите намерения.

А сега?

Нещата са много по-сложни! Освен че трябва да се съобразят с натиска на родата, на родителите влияят разни астрологични и нумерологични прогнози, мода, латино сериали и още какво ли не. Не е удивително, че бъдещите родители прекарват часове пред интернет в търсене на най-доброто, разглеждат стотици варианти и често пъти стигат до семейни баталии.

Да кръстиш детето си на някого е израз на надежда за бъдеще. И няма значение дали е някой успешен дядо, добра баба, герой на съвремието, от книга или филм. Иска ни се да вярваме, че заедно с името детето ще получи тези особени способности, качества и съдба. За съжаление гаранции за това няма. А проблеми мога да възникнат, ако в семейството има няколко Ивановци и всеки път трябва да се уточнява за кого става дума. „Лепне” ли се в детството „Малкия Иван” най-вероятно е да остане за цял живот. И на 40, и на 50. От една страна става много по-трудно да изграждащ идентичност в тази ситуация, от друга – дава усещането за групова принадлежност и сигурност. Още по-опасно е да се подведем по някоя мода в имената. Преди двадесетина и повече години може да е било много шик момиченцето да се кръсти Изаура, но сега това име не говори нищо.

Нормално е родителите да вярват, че тяхното дете ще бъде най-прекрасното, най-уникалното и въобще най-, най- от всички деца по-света. И да искат да подчертаят тази необичайност като му дадат необичайно име. Но …в повечето случаи околните не са склонни да се отнасят към нашия избор с разбиране. Напротив, с много по-голяма охота предпочитат да се шегуват с нестандартното име, отколкото да се възторгват от него. Представете си, че сте кръстили малкия Елвис, а неговите музикални таланти са меко казано ограничени. Ако преминете мярата в нестандартността има риск детето да стане обект на постоянни насмешки от околните, да придобие комплекси и сериозно да пострада самочувствието му. И най-симпатичните от нестандартните име могат да докарат доста проблеми и неприятности. Дори децата на знаменитостите, живеещи далеч от „грубия” свят, страдат от излишно необичайните си имена. Синът на Дейвид Боуи, получил при раждането си странното женско име Зоуи предпочел да го смени на простичкото – Джо. Нещо толкова невинно като една допълнителна буква в името също може да донесе затруднения. Ако са ви нарекли „СтеЛЛа” сигурно всеки път ще трябва да обяснявате на разни чиновници как се пише името ви и шансът да бъде сбъркано е голям. А това не оказва благотворно влияние на самочувствието. Да си с оригинално име като че ли изисква самият ти да си много нетрадиционен, самобитен. А това понякога е голямо предизвикателство и изисква доста усилия. И не на всеки му се отдава.

За щастие влиянието на имената не е фатално. На всеки от нас влияят още и окръжаващата го среда, ценностите и принципите на родителите, взаимоотношенията с близките, приятелите, учителите, прочетените книги и изгледаните филми и дори домашните животни и микроклиматът, в който е израствал човек. Всички тези малки и големи нюанси правят човека неповторим.

Автор: Анета Жечева