Агресивните малки момченца

Списание ШАРЕНО

Едва ли има родител, който не се е сблъсквал с детската агресивност, не се е изумявал виждайки детето си почервеняло от ярост да хвърля безразборно вещи и да крещи с цяло гърло. Не се плашете: в повечето случаи особено в периода 4-7 години детската агресивност е съвсем естествена. Проблемът не е в самата агресия, като реакция на външни дразнещи фактори, а по-скоро в начина на нейното изразяване.

Агресията е израз на емоциите, а те са това, което изпитваме независимо от нашите желания и още повече от желанията на обкръжаващите. Често децата чуват: “Престани да се ядосваш!”, “Стига си викал!”. Детето получава посланието, че то изпитва нещо лошо, което не трябва да изпитва. Ще се старае да потиска злобата и гнева, и тъй-като това няма да му се удава, ще се чувства виновно, усещайки такива естествени чувства.

Родителите понякога казват на детето си: “Ти се биеш, значи ти си лошо момче. Ето Мартин никога не се бие и той е добро дете.” Колко много лъжи и болезнени послания има в тази фраза! Хайде да се разберем:

Първо: всички деца в някакъв момент проявяват агресия и това е нормално и естествено. Те още не умеят да контролират своя гняв.

Второ: децата ни винаги са добри, винаги са ни любими, само техните постъпки не ни харесват.

И трето: “Ако съседчето Мартин е добро дете, а аз лошо, значи моите родители го обичат него, а не мен!”. Представете си, колко болезнено ще е за малкото дете, да усети така нещата. Та нали родителите са най-важното нещо на света.

Какво могат да направят бащите на агресивните момченца?

1. Когато малкото момче проявява агресия, то не може да обясни, какво става с него. Обяснете му. Например: “Сега си ми много ядосан, защото ти забраних за гледаш детските по телевизията!” или “Ти си сърдит на Гошо, защото ти счупи количката.”
2. Покажете, че го разбирате: “И аз на твое място бих се ядосал!”
3. Главно е да покажете, че не харесвате поведението, а не самото дете. Например: “Не ми харесва, че си взел телефона ми без разрешение!”, а не “Ужасен си!”.
4. Дайте възможност на детето да изрази своята агресия, като му предложите нови начини за справяне. Например: вместо да хвърля играчките да повика или да удари няколко крушета на възглавницата. Едва след това му напомнете, кои правила е нарушило.
5. Използвайте ситуацията, за да дадете добър модел на мъжко поведение. Например: “Чудесно е, че имаш такъв боен дух и че си силен, но трябва да използваш своята сила по друг начин. Мъжете правят ……….”.
6. Не забранявайте детски филми, игри и книжки, в които малките момченца могат да разиграят своя гняв и раздразнение.
7. Демонстрирайте социално приемливи форми на проява на агресия. Спортният хъс, например. Не забравяйте, че момченцето ви е вашето огледало – вие задавате модела, по който то ще се учи.
8. Не изпадайте в крайности: нито прекалената строгост, нито прекалено снизходителното отношение ще предотвратят проявите на агресия

Една от негативните черти на съвременните възпитателни модели е превеса на порицанията над похвалите. Не забравяйте да похвалите своето момченце, когато успее да контролира агресията си. Това е и негов и ваш успех!

А агресията при вече порасналите момчета е съвсем друга тема.

Автор: Анета Жечева